За България отминалата година безспорно бе година на протестите. Спорен е въпросът за резултатите от тях. За разлика от преобладаващата еуфория в коментарите и оптимистичното наблюдение, че страната ни най-после се събужда, мисля, че през 2013-а се разделихме с още една илюзия. Илюзията, че политическата класа е основният виновник за катастрофиралата държава. Че освен политиците, осветени на сцената, има някакво мълчаливо непредставено мнозинство, което подло и целенасочено бива държано далеч от управлението и чието търпение започва да се изчерпва. Заблудата, че на добрите най-после ще им писне и веднъж завинаги ще изгонят лошите. Че качеството продължава да бъде мачкано от количеството и т.н. Протестите през отминалата година показаха, че хората, излезли на улицата, са точно толкова неадекватни, безпомощни и объркани, колкото и политиците, срещу които протестираха. Не че е новина, но стана безпощадно ясно, че в България няма елит, нито общност. Новина е единствено огромният размер на интелектуалната катастрофа, която ни е сполетяла.
2013-а: година на идейната безпътица и интелектуалната катастрофа

В това отношение 2013 г. бе триумф на глупостта, а протестите – най-неадекватната масова социална проява (като не броим изборите) на българите в последните 24 години. Като казвам неадекватна, имам предвид всичко – начина, по който се протестираше: в извънработно време, в събота или неделя и пред празни сгради; посланията на плакатите „Червени боклуци”, „Мразя ви безплатно”, думите на говорителите: „Повече така не може” „За нов морал в политиката”; обърканите им и непостигнати цели, както и крайния резултат. Като теглим чертата в края на годината, ще видим, че

свирките, крясъците, патосът и големите думи не промениха нищо.

Нещо повече, както вече казах, затвърдиха убеждението, че внезапна и убедителна в положителна посока промяна не може да има, защото няма хора, които да я осъществят. България ще продължи да крета бавно и посредствено по своя исторически път, което все пак е по-добре от патологичното и налудничаво щуране след „спасители” от типа на Бойко Борисов. Разбира се, протестите, белязали българската година, бяха различни по своята природа и своя характер. Неадекватността бе единственото, което ги обединяваше. Протестът от февруари беше масов – вдигнаха се стотици хиляди хора от цялата страна. Неговата природа и неговият облик бяха по-скоро пролетарски и от мъжки род. Глух ропот на бачкатор срещу непосилните сметки, прераснал в плах опит за революция, която така и не се състоя, защото диктаторът се оказа по-хитър, а народът по-прост, отколкото се очакваше.

За разлика от февруарските

летните протести не бяха масови и приличаха по-скоро на софийска лигня, а не на всенароден бунт.

По природа и форма те бяха женски и хистерични. Техният характер бе на невротична жена, която не знае какво иска, но го иска веднага, която реагира свръхемоционално по дребни и незначителни поводи и която непрекъснато подменя реалността, защото вследствие на хистерията е загубила зрението си. В някакъв смисъл това не бяха протести, а експресивни неврози, които ескалираха на определени периоди, добре направлявани от експерти по пиар и политици в сянка. Интересното е, че колкото по-малко хора излизаха на улицата, толкова по-истерични ставаха уличните им прояви и медийното им отразяване. 

Февруарските протести нямаха ярко изразен политически характер. Те не бяха срещу управлението на Борисов, а срещу високите сметки за ток. Плакатите срещу ГЕРБ и злополучния премиер бяха рядкост, политическата острота, която би била най-естествена в случая, бе непрекъснато притъпявана, а политическите искания – размивани. Много добре си спомням този дефицит – въпреки огромните безобразия на тогавашното правителство протестите го щадяха и бяха насочени по-скоро срещу политическата класа като цяло, което свърши идеална работа на конкретните виновници от гербаджийското управление.

Бойко Борисов умело се възползва от този нефокусиран гняв

и сам се оттегли от властта, за да запази шансовете си за втори мандат. Не го свалиха протестите, той сам се оттегли, за да се върне на бял кон, което почти се случи. Само три месеца след като подаде оставка уж заради народния гняв, Борисов спечели парламентарните избори – прецедент в новата ни история. Този политически абсурд е един от основните ми аргументи да нарека февруарските протести неадекватни. Другият конкретен политически резултат, който постигнаха, бе политическото възкресение на Волен Сидеров, който от сигурен губещ се превърна едва ли не в най-големия печеливш на предсрочните избори през май. 

При летните протести се случи точно обратното – те бяха силно политизирани и с конкретно искане за оставка на кабинета на Пламен Орешарски, който имаше най-малка историческа вина за последните четири години на всеобща деградация. Само десет дни след като бе гласуван в Народното събрание, кабинетът на БСП и ДПС бе обявен от протестиращите за най-престъпното управление в историята на прехода. 

Те пощадиха сикаджийското управление на ГЕРБ,

а единственият политически резултат (освен оставката на Делян Пеевски), който постигнаха, бе запазването за известно време на целостта на парламентарната група на Бойко Борисов, както и вероятността той да се върне на власт. Това бе основната движеща, макар и не публично призната сила на този протест. Не гражданската енергия, която се привижда на някои, а вероятността правителството на БСП и ДПС да падне, а Борисов и ГЕРБ да се върнат на власт и да управляват с отломките от Синята коалиция поддържаше надеждата на протестиращите и техния нестихващ хъс за реванш. Лицемерието им бе разобличено както от присъствието на гербаджийски министри на техните прояви, така и от отношението им към Росен Плевнелиев.

И до днес протестиращите твърдят, че трябва да има нови избори заради избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Същите протестиращи аплодираха на няколко пъти президента Плевнелиев

и го припознаха официално като легитимен политически изразител на своите искания, въпреки че Плевнелиев изигра активна, и то задкулисна роля в злополучния избор, който уж взриви „гражданското общество”. Президентът подписа промени в закона за ДАНС, които бяха направени специално заради Делян Пеевски – 8 вместо 10 години трудов стаж, и то не само в службите за сигурност, както беше дотогава. Въпреки че Росен Плевнелиев се бе договорил със Станишев и Местан за този избор, протестите избирателно го поставиха от страната на добрите. Не от незнание, а от политически съображения. Така постъпиха и с Бойко Борисов, в чиято политическа полза играха през цялото време.

Тази проява на двойствен морал, съпроводена с огромна морална претенция и емоционален патос,

бе най-неприемливото и неадекватното в поведението на летните протестиращи. Почти нито един от техните протести не беше законен, а те непрекъснато говориха за законност. Въпреки че шепа хора си позволяваха да затварят основни градски булеварди и кръстовища пред безучастния поглед на полицията, никой не ги докосна с пръст, но това не им попречи да ореват вселената за някакво измислено полицейско насилие и да обявят Пламен Орешарски за комунист и диктатор. Въпреки че най-активното ядро от протестиращи не наброяваше и един процент от населението на София, те непрекъснато повтаряха, че протестът е общонационален и се опитаха чрез медийна пропаганда да внушат, че България е пред прага едва ли не на гражданска война.

Всъщност всичко, което трябваше да се каже по адрес на управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ, протестиращите лукаво приписаха на сегашното правителство и това бе

най-голямата подмяна, която в края на краищата унищожи собствения им протест.

Неслучайно те успяха да отблъснат собствените си твърди привърженици. От няколко хиляди в началото, в края на годината се стопиха до двеста-триста души. Всъщност вдигнатият срещу Народното събрание огромен среден пръст, направен от пластмаса или нещо подобно, бе естетически завършек на идейната безпътица и проява на тоталното безсилие на протестиращите. Когато стана ясно, че Бойко Борисов няма да се върне във властта, протестът съвсем закономерно умря, но астралното му тяло, лишено от битие, продължи да обикаля медиите в опит да твори митове за себе си.

Тук непременно трябва да се кажат няколко думи за българските средства за масово осведомяване, които успяха почти изцяло да подменят реалността, така както не са си позволявали да го правят и по времето на Тодор Живков и комунистическата диктатура.

Едностранчивост, пропаганда, изопачаване и откровени лъжи се лееха от екраните на телевизорите,

при това с революционен патос от болшевишки, комунистически тип. Корумпираният неправителствен сектор и част от назначените от ДС милионери поведоха без капка срам битка за кокала с мафията и олигархията под знамето на демокрацията и свободата. И ни лишиха от избор, което е едно от големите поражения, нанесени от хистеричните летни протести. Идеологическият език и идеологизираното мислене в схеми и заготовки бе най-голямото изобличение на тяхната неадекватност. Дори хора, надарени с дар слово и писателски талант, започнаха да говорят и пишат идеологически опаковани и банални морални клишета с настървението на надъхани комсомолци от времената на Антон Югов и Вълко Червенков. Хора, членували в БКП, когато бе в сила член първи на живковската конституция, сега изведнъж се събудиха убедени демократи и започнаха да привиждат комунистически заговор за свалянето на Бойко Борисов и бившето СДС от власт. Милионери и деца на номенклатурата изведнъж се загрижиха за изгубения морал в политиката и се втурнаха да връщат сикаджийската банда в управлението, защото по нейно време нямаха никакъв проблем с морала…

Не е вярно, че през 2013 г. българинът се е събудил и е станал повече гражданин, отколкото е бил преди това.

Протестите със сигурност успяха да постигнат едно – да обезсмислят и лишат от съдържание и тази възможност за гражданска активност. Освен фасадността на институциите и бутафорията на обезсилената власт вече имаме и бутафорна и обезсилена улица. Поискаха да им повярваме и да тръгнем след тях само защото имат добри намерения, имат се за качество и с условието да си затворим очите за Борисов. Хем инфантилно, хем нахално, и то 23 г. след началото на свободата. Всъщност и при февруарските, и през летните протести чувството за липса на свобода, човешка спонтанност и елементарен политически разум прави възгледа ми за тези прояви толкова песимистичен.

Пропиляна година за България, която в нейния край получи все пак отново шанс да крета

в нормалната си посредственост. Пак казвам, че след преживяването на падението ГЕРБ това е нещо, и то не малко. И февруарските, и летните протести не позволиха цялата истина за това патологично и криминално управление, движено от алчността и прищевките на един петдесетгодишен пубер, произлязъл от рекетьорските бригади на СИК, да излезе наяве. Още едно доказателство за неадекватността им. Най-голямото престъпление на сегашните управляващи пък ще бъде да се „разсеят” и да не извадят тази истина в нейната острота. Важно е, защото тя е диагноза за всички нас като разпаднало се общество и през нейното изговаряне и осмисляне е задължително да минем, за да продължим напред. Не го направихме с комунизма и днес сме на път да повторим тази грешка, което автоматично означава още няколко години в лутане и губене на време. Не че някой се е разбързал, но дори и за нас е прекалено да започваме за пореден път от един и същи нисък старт все същата до болка позната ни обиколка до следващото ново-старо начало.

Още от категорията

59 коментар/a

Радев на 27.12.2013 в 22:47
Поздравления г-н Дачков! Много силен и правдив текст.
Не е верно....ама времето ще покаже на 27.12.2013 в 22:57
Не искам да коментирам талантливото изложение на Явор Дачков-само ще кажа че НЕ съм Съгласен с интерпретацията на събитията в него.......но нека времето каже тежката си дума!
ruth на 27.12.2013 в 23:29
Безпощадно точен коментар, г-н Дачков!
Miki Rurk на 27.12.2013 в 23:51
Редиш ги като мъниста о бисероподобний Дачков.
Гергето на 28.12.2013 в 00:24
Моето много, много, потретвам много скромно мнение, на едно нищожно малко камъче е, че \"В това отношение 2013 г. бе триумф на глупостта\" на медиите от всички видове и рангове!!! Тази глупост, след като излезе като въшка на челото им, сътвори огромен обем от глупости, че дори на техен форум, чак те самите го изказаха на висок глас, а най-глупавите от тях, електронно-екранни и от глобалната мрежа, продължават да сътворяват глупост след глупост и вкарват вълка в кошарата. Те не можаха да разберат, защото нямат в главите си с какво, че току що пръкнали се земанета - протестъри, окупатори, глупачки с голи цици - с манталитет на пулета, е невъзможно да учат народа, след като, както се изрази един известен българин, през живота си сами не са направили дори и една къщичка за малко пиленце. Една от тези еманации на глупостта - известна и като босфор тв, дори ни тептиса от екрана да ни дава акъл, синчето на изхвърления на политическото бунище, \"представител на политическия елит\", пази Боже, произнесъл споделяния от него девиз на хамелионщината - медиите вървят подир победителите. Е как човек да се вдъхновява от хамелионщината. Просто е абсолютно невъзможно, защото хората знаят, че само доброто дърво дава добри плодове, а не хамелиона или неговото отроче!!! Та не е виновен народът, а пастирите му не чинат и пукната пара, макар от екраните, радиата и листите да се лее, че те са \"политически елит\"?, като вече и неродените знаят, че голямата част от тях са политически боклук!!!
Д. Георгиева на 28.12.2013 в 00:28
Страхотен! Това е за мен народен будител, пък кой каквото иска да ми говори. Г-н Дачков, Вие имате уникалната дарба да чувствате пулса на историята.
Крум на 28.12.2013 в 00:31
Браво!!!!! Имаме елит: Дачков, проф. Михайлов, проф. Пантев, Иван Бакалов, Иво Христов и още хиляди честни Българи, които са били винаги далече от мутри, чалгаджийство, далавераджийство. Тълпата и медийните мизерници трябва вече да носят отговорност към нацията за простотията и манипулациите.
Priest на 28.12.2013 в 00:32
Chudesen text!!! Blagodarya!!!
Стела на 28.12.2013 в 01:07
Ако някой ми беше казал, че ще съм автор на изречението \"Явор Дачков го е казал по-добре от мен\" или още по-невъзможното \"Напълно съм съгласна с Явор Дачков\" само преди година - щях да се напикая от смях. Сега не ми е смешно, направо ми се реве, че ми стигат пръстите, за да преброя десетината свободни и мислещи човека в родната кочинка. Прав си, Явор, уви, медицински си прав. Ще добавя само, че и за левите хора като мен - които искат алтернатива на БСП, които искат истински лява партия отляво - перспективата за Голямо и Светло Бъдеще се отдалечи отвъд обозримия хоризонт. Отново съм \"червен боклук\", отново с патос на партийни секретарки се раздават разрешенията чие мнение е легитимно /тяхното/ и чие не е /нашето/, отново сме те умните и ние тъпите, отново сме на 2 полюса и аз /да му ### майката/ отново ще бъда принудена да гласувам за олигофрените от БСП... И още нещо искам да добавя: че целия тоя писък беше, за да има някакво СДС. А те пак не могат да се разберат, малоумниците... Е, може ли да си готов да върнеш 50-годишния пубер само и само и теб да те има в грозната картинка?! Ама, че нещастници. Адски тъжно!
да ама не на 28.12.2013 в 01:34
не другари! явор дачков не е прав. той нарича бойко 50 годишен пубер със сикаджийски произход. това просто не е вярно. бойко е създание на бкп-дс, каквото са и създанията станишев, първанов, доган, местан, беров, симеон 2, и мнооого, много други. но създания на бкп-дс са и сик, вис, вис 2, тим, валентин златев, гришата ганчев, васил божков, кюлев, лупи, адв. батков, а. райчев, кънчо кънчев и всичко останало, което днес е българска икономика и политика, а също и журналистика, каквото и да означават тези понятия. през тези 24 години хората бяха последователно мамени, мачкани, ограбвани и прогонвани от българия. това мили ми другарю дачков, това обезлюдяване и смърт на българската държава показват, колко си прав в \"точните\" си анализи. ти си просто един от многото търтеи, които изяждат меда, но българските пчели така и не могат да ги изгонят и затова и самите пчели се разбягаха. накрая и вие, другари търтеи ще измрете и амин, дай Боже! не може да съществува една държава, в която преобладаващата част от населението в 1989 г. не искаше нищо друго, освен пари хляб и което и днес си мисли, че някой му е длъжен с нещо. няма разлика между станишев и борисов, другарю дачков. това е което ти не искаш да напишеш, защото днес ти плащат за това.
Разбира се- Дачков НЕ е прав..... на 28.12.2013 в 01:58
Бре ,много ласкатели бре!......и то май предимно леви?.....Да се смееш ли или да плачеш!.......Това наверно значи нещо??Не е добре за автора......сякаш!
Орлин на 28.12.2013 в 02:29
С този текст Дачков за пореден път се отъждествява със стадото маймуни, което докараха с автобуси в София да се види, че някой подкрепя правителството. Всеки човек си избира компания.
Mara на 28.12.2013 в 02:44
Отличен текст. С едно не съм съгласна: с идеята, че февруарската мини революция била мъжкото начало, а юнските простотии женското. Не виждам смисъл да се обижда 50% от българското население с изводи от рода на \"По природа и форма те (юнските \"протести\" - б.а.) бяха женски и хистерични\". Истината е, че по време на юнските софийски недоразумения хистерията се проявяваше по-скоро от хора от мъжки пол (Генов, Дайнов, Минчев, Ямакиев), нежели от женския. И като цяло: защо всичко недостойно и негативно в България, най-често дело на българските мъже, се нарича \"пу..ство\"? Време е българските мъже да погледнат истината в очите и да признаят, че огромна част от злото в България е дело на техните ръце и да помислят за въвеждане на някои неологизми в българския когато говорят за истерията на собствения си пол. :-)
Eлияна Раичева на 28.12.2013 в 03:07
На мен текста на Явор Дачков много ми допада, защот показва наяве цялата пошлост на протеста, които нямаше лидери /и защо ли/,нямаше ясни искания, нямаше поне един смислен лозунг,с което подкопа и самия шанс на хората да изразят себе си и да поискат нещо. Но то това е и целта- симулация на протест, с цел да свикваме да не очакваме нищо. Сигурно има и други аспекти, но коментаторите 2 и 5 не са особено толерантни.Авторьт, както обикновено, е много прав. Аз пак питам - защо нямаше поне оратори? А само тьпани, например?
Жеко Иванов на 28.12.2013 в 03:22
Ако беше само идейната безпътица- с мехлем да го намажеш,както казва народа.Интелектуалната катастрофа ни върна с години назад,а като гледам кои са част от интелектуалния \"елит\" ,боричканията в Църквата,състоянието на образованието,културата ,семейството и пр.ми се струва ,че стоим в едно блато, от което или не можем ,или не искаме да излезем...

Напиши коментар