Обявена е война на Y хромозома. Трябва да се направи всичко, за да се откажат мъжете от мъжествеността си, която вече се нарича “токсична мъжественост”. Довчера жените искаха да бъдат “хора като другите”, днес мъжете трябва да се научат да станат “жени като другите”. Мъжествеността се превръща в патологично състояние. Новият Оруелов лозунг е: мъжът е жена (Бог също, освен това несъмнено е лесбийка). Така че мъжете трябва да се феминизират, да престанат “да се държат като мъже”, както някога им препоръчваха да проявяват емоциите си (със сълзи и безкрайно оплакване), да заглушат вкуса си към риска и приключението, да се насочат към продуктите за красота и особено - и най-вече - никога да не разглеждат жените като обект на желание. Нова версия на войната на половете, в която врагът е призован към изкупление чрез разрушаване на своята идентичност, разсъждава известният френски философ и писател Ален дьо Беноа.

 

 

- Някога феминизъм се бореше за правата на жените. Днешният неофеминизъм отрича самите понятия “мъжественост” и “женственост”. Как си обяснявате тази промяна?

 

- Това се случи на два етапа. В началото феминистките с универсалистки уклон (онези, които възприемат равенството като синоним на еднаквост) искаха да покажат, че жените са “хора като другите”.  Трябваше се докаже, например, че няма професия, запазена заради естеството си за единия пол, че може да има жени войници, жени пилоти на самолети и т.н. Защо не? Но очевидно дори и да няма “мъжки професии”, няма и унисекс професии. 

 

Наред с това, те искаха паритет във всички области, предполагайки, че двата пола не само, че имат едни и същи възможности, но и еднакви влечения и стремежи. Това изискване постепенно стана широко разпространено, стигайки до абсурд, дори и все още да няма много мъже-акушерки! Разбира се, липсата на паритет се представя за шокираща само там, където е в полза на мъжете: това че съдебната система е феминизирана на 66 процента (над 86 процента при 30-34-годишните), образователната сфера на 68 процента (82 процента в основното образование) не поражда никакъв протест. Когато днес гледаме полицейски филм, дори ни е трудно да си представим, че в националната полиция има и мъже!

 

Нещата се влошиха с теорията за джендъра, която отрича, че биологичният пол е определящ елемент в сексуалния живот, превръща го в “социална конструкция” и му противопоставя многообразие от “джендъри”. Общата идея е, че още от раждането всички са повече или по-малко транссексуални. Въпреки че истинските транссескуални са незначително малцинство, “куиър” визията за света  твърди, че във всеки има всичко и обратното. Така на деца на четири или пет години се казва, че могат да изберат своя “джендър”, както желаят. 

 

Отричат се понятията “мъжественост” и “женственост”, но същевременно, под влиянието на политическата коректност, не спират да възкресяват мъжкия пол, за да го обвиняват. От една страна се твърди, че биологичното не определя абсолютно нищо, а от друга страна, че мъжът по природа е потенциален насилник и патриархатът (“културата на изнасилването”) е заложен в гените му. Оспорват идеята за “вечната женственост”, но есенциализират мъжкаря с мотива, че той винаги е бил агресивен и “доминиращ”.

 

- Към общо обезценяване на мъжествеността ли вървим?

 

- Да, дори може да се каже, че е обявена война на Y хромозома. Не само, че сексизмът трябва да се преследва дори и в най-безобидните му проявления, тъй като има непрекъсната връзка от “тормоза” до “женоубийството”, но трябва да се направи всичко, за да се откажат мъжете от мъжествеността си, която вече се нарича “токсична мъжественост”. Довчера жените искаха да бъдат “хора като другите”, днес мъжете трябва да се научат да станат “жени като другите”. Мъжествеността се превръща в патологично състояние.

 

Новият Оруелов лозунг е: мъжът е жена (Бог също, освен това несъмнено е лесбийка). Така че мъжете трябва да се феминизират, да престанат “да се държат като мъже”, както някога им препоръчваха да проявяват емоциите си (със сълзи и безкрайно оплакване), да заглушат вкуса си към риска и приключението, да се насочат към продуктите за красота и особено - и най-вече - никога да не разглеждат жените като обект на желание. Нова версия на войната на половете, в която врагът е призован към изкупление чрез разрушаване на своята идентичност. 

 

Скъпоценните абсурди на приобщаващото писане и girl power (женската сила) вече изискват от мъжете да се присъединят към “интерсекционността”* на “деколониалните” борби, да се приобщят към добродетелното благоговение пред победителките в женския футбол, да се борят за “разширяване на видимостта на сексуалните алтернативи” и да се мобилизират срещу “менструалната несигурност”, очаквайки несъмнено да се претопят в повсеместната андрогинност на един свят, превърнат в гинекей**, управляван от Big Mother, терапевтичната държава, която предписва поведение. Стига с тези “цисджендъри”***, направете място за “не-бинарните”, за “джендър флуидните”, които са успели да се измъкнат от стереотипите за “хетероцентричната” вселена!

 

Това е причината, поради която нашата епоха не обича героите и предпочита жертвите. Вижте как по време на церемониите за стогодишната от края на Първата световна война се опитаха да “демилитаризират” събитието, чествайки “връщането към мира”, за да не кажат “победата”. Сякаш войниците само са искали боевете да спрат, без да ги е грижа кой ще спечели войната! Разбира се, народните класи се възхищават спонтанно на героизма на полковник Белтрам или на двамата командоси, убити в Мали, Седрик дьо Пиерпон и Ален Бертончело. Духът на времето призовава по-скоро да се разпознаем в травестита Билал Хасани, “представител на Франция” на Евровизия и носител на “наградата ЛГБТИ” за годината. Това не е съвсем същото човечество.

 

- Говорите за обезценяване на героизма. Тогава как си обяснявате модата на киното на “супергероите”? Форма на компенсация?

 

- Без съмнение, но не това е важното. Всъщност трябва да проумеем, че супергероят не е точно герой, а дори обратното на герой. Героят е трагична фигура. Това е човек, който е избрал да има кратък, но славен живот, вместо удобен, но посредствен живот. Героят е човек, който знае, че рано или късно ще трябва да отдаде живота си. Нищо такова няма при Айрънмен, Супермен, Спайдърмен и други тъжни продукции на “Дисни” или “Марвел”. Те не са герои, защото са непобедими и не изпитват никакъв страх, в тях няма нищо трагично. Те са свръхчовеци само от гледна точка на тестостерона. В пряк смисъл, те са “уголемени хора”, каквито си ги представят поддръжниците на “свръххуманизма”. Те са много далеч от Ахил или Зигфрид.

 

* Интерсекционността е понятие за пресичането на различни дискриминации, според което различните форми на неравенство или потисничество не съществуват отделно една от друга, а взаимно се допълват и конструират. (източник: http://a-z-gender.net). 

** Гинекей - Помещение за жени при гърците и римляните (бел. ред.).

*** Понятието цисджендър обозначава хората, чието чувство за собствения им пол съответства на биологичния им пол, определен при раждането (бел. ред.)

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

26 коментар/a

Биологична жена на 20.09.2019 в 08:05
До: Работата е там...: Не е така, нормалните феминистки се борят именно за равенство на половете в социалния живот. Помислете си само в колко страни жените още нямат дори избирателно право, не получават равно възнаграждение за равен труд, някъде дори не могат да излизат на улицата без да са придружени от мъже, в Саудитска Арабия жените наскоро получиха право да шофират (сигурно още има страни, в които и товя нямат), някъде жените направо са си собственост на мъжете. Тези, които искат привилегии, разбира се са вредни, но те са съсредоточени в определен брой страни, не са толкова много, просто са много кресливи и медиите, които обожават скандалите, необосновано раздухват тази проблематика.
С какво това намалява мъжествеността на мъжете? Който е истински мъж, ще си бъде истински мъж. на 20.09.2019 в 08:35
Изпива ти силиците, с това. (Бог: "Адаме, где си?") Жената не знае мяра в утвърдената модерна презумпция за свободна консумация и (зло)употреба. Затова религиите и традиционният морал създават сакрална пречка. (Ако за теб полът не е мистерия, няма как да го разбереш, защото за такива като тебе всичко е "вън" и "там".) И понеже не знаят как да се спрат, ги спират чрез забрани. А не спазят ли доброволно/с разбиране забраните, започва дегенерацията.
Още един философ. Френски. на 20.09.2019 в 08:50
Сигурно много му се е насъбрало, да домакинства, да гледа женски предавания, вместо да общува с приятели на чаша перно, да придружава жена си по магазините. Само последното е достатъчно, човек да стане враг на феминизма.
"Само безнадеждния кретен се стреми непременно да докаже правотата си пред жена " Е.М. Ремарк на 20.09.2019 в 09:09
Фундаментално прав е Ремарк, защото ограничените мозъци не са в състояние да анализират аргументи, да правят изводи, да търсят причините и следствията на събитията - те са убедени, че имат интуиция и това им е достатъчно... За тях всичко на този свят е случване и с глагола "случва се" започват и завършват съжденията им!
газета Фигаро на 20.09.2019 в 10:55
Във Франция настояват за признаване на престъплението "женоцид": https://www.segabg.com/hot/parizhki-rayon-predlaga-franciya-da-priznae-prestuplenieto-zhenocid
Да! Докато във Франция подлагат жените на женоцид на 21.09.2019 в 07:03
Поредният дървен философ се оплаква от задълженията си на мъж!
парадокси на епохата на 21.09.2019 в 10:38
Масовизираното женско разголване - детонатор за дегенерацията на нацията: https://www.oum.ru/literature/raznoe/jenskoe-ogolenie/
Лазар Кузев на 21.09.2019 в 13:05
Статията е много точна, но вероятно поради краткостта си не е достатъчно задълбочена, а само констатираща част от фактите по безспорното положение на нещата. Необходимо е да се изведат отговорите на въпросите защо фактите са такива, не други. За се постигне това обаче, следва да се тръгне от фундаментите, които в течение на стотици хиляди години са се формирали еволюционно - генетично.А това са преди всичко различното функциониране на химисферите при двата пола.Жените /в смисъла на закона за големите числа/ са в много по - голяма степен ирационални човешки същества, отколкото мъжете/пак в същия смисъл/.Самата възможност за това е генетически обусловена и е свързана и пряко, и косвено с необходимостта от оцеляване на хомо сапиенса.Затова, загубването на рационалния мъжки контрол над жената /пак в смисъла на закона за големите числа/, от една страна, както и загубването на женската емпатийност, грижовност и любвеобвилност, от друга страна, представлява най - зловещата еко - социо катастрофа, непренебрежимо по - страшна от всякакви други еко - заплахи.
Сакатият бог на 21.09.2019 в 22:54
Жизнено необходимо за крехката структура на хилядолетното ни общество е всеки да си знае мястото. С популяризацията и почти всеобщото приемане на лявото крило на спектъра се отварят дверите към онази идеализирана "свобода" /тук в контекста на съвремието, а именно фриволност/ и "равноправие", което много повече вреди на човека, отколкото му помага. Нямам - и не вярвам някой в сегашни времена да има - нищо против равноправието между половете, но то е фундаментално погрешно разбрано. Равни права не означава и няма нищо общо с равни възможности: ако двата пола притежаваха еднакви способности и капацитети, нямаше да има два пола и това е основна биология и/или психология. Очевадно ще генерализирам с идните си твърдения: мъжът е по-силният физически, по-коравосърдечният, по-агресивният в действията си, по-логичният в мисълта си, по-смелият, по-решителният и по-спокойният, докато жената е по-интимна, по-чувствителна, по-загрижена, по-обичлива, по-издръжлива на болка, по-жертвоготовна, по-нежна и изпитва много повече емпатия. Всичко това е следствие от въздълга еволюционна адаптация - майката трябва да пази детето, бащата трябва да пази дома и да носи прехрана. На базата на тези им способности в продължение на векове човекът е съумял да изгради функциониращо общество, което се е съхранило до ден днешен. Не случайно цивилизацията се е зародила с погиването на матриархата - патриархатът е символ за победата на логиката над ирационалността /отново силно генерализирам/. Когато тези най-прости и основни фактори на човешката природа се заличават и най-важните следствия от тях изглежда се отхвърлят и пренебрегват, се отричат фундаментите на човешката цивилизация, отричат се нейните подпорни дъски. Когато мъжът вече не е мъж и жената вече не е жена, социалните норми, етичният морал и законовите принципи на цивилизацията се губят в мъгла. Срива се основният двигател на обществото - човекът и разбиранията му за самия него. А без човекът - какво остава?
Helleborus на 22.09.2019 в 21:07
Няма нищо ново под слънцето, колкото и да изглежда, че заразата е пандемия, винаги има антидот. Както е било винаги, макар че тези хора искат да представят процеса като модерен, необратим и всеобхватен. Нито е модерен, нито е необратим, нито е всеобхватен, ще достигнат едната крайност на махалото, след което ще има обратната реакция и мнозина хора ще дойдат на себе си. Принципът на махалото ще ги закара в други крайности, но светът рядко се центрира и успокоява.
Дъртият френски пръдльо на 24.09.2019 в 17:57
страда, че не оценяват загубената му с годините мъжественост.

Напиши коментар