В НСД`2019-2030 г. трябва да бъдат преосмислени принципите за ранно сексуално обучение в и извън училищата. Програмите, свързани със „здравословен начин на живот, сексуално поведение и здраве” на децата в предучилищната група и училище, не бива да се връчват в ръцете на държавни служители, на неправителствени организации (често про-LGBT ориентирани НПО) и на „педагози” със съмнителни убеждения без да е поискано изричното съгласие на родителите. Защото в световен план все повече нараства процентът програми, които включват поощряване на сексуалната разкрепостеност, алтернативните сексуални ориентации, експериментирането в сферата на интимния живот, промяната на пола и абортите. Тенденцията за развращаване на детското съзнание трябва да бъде преодоляна чрез оздравяване на възпитателните методи и образователните съдържания, както в семейството, така и в училището. Това се казва в становището на Светия Синод на Българската православна църква относно Националната стратегия за детето 2019-2030 г., публикувано в сайта на Българската патриаршия, което публикуваме изцяло.

 

 

 

„Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно.”

(Мат. 18:3-4)

 

Св. Синод на Българската Православна Църква-Българска Патриаршия (БПЦ-БП) призовава за цялостна редакция на Националната стратегия за детето 2019-2030 г. (НСД`2019-2030 г.). Светата ни Църква, като грижовна майка, се отнася с особено внимание към българските деца и желае да съдейства за тяхното по-добро настояще и бъдеще. Св. Синод счита, че приоритетите в конструирането и прилагането на всяка бъдеща стратегия в тази сфера трябва да се отнасят до:

 

> опазване живота, здравето и добрите условия за развитие на детето;

 

> съхраняване на невинността на детското съзнание и повишаване на моралния капацитет и добродетелността на подрастващите;

 

> поощряване на ученолюбието и трудолюбието у децата;

 

> всяческо подпомагане на семейството като най-присъща среда и авторитетен институт за отглеждане и възпитание на детето.

 

Доколкото целта на НСД`2019-2030 г. „е създаване на визионерски документ” относно държавните политики, свързани с българските деца, „който да задава посоките на развитие през следващите дванадесет години” (с. 4, НСД`2019-2030 г.), Св. Синод на БПЦ-БП счита за свой дълг да отправи своя апел към Министерския съвет на Република България за нейното преразглеждане, коригиране и допълване в следните аспекти:

 

I. Съобразяване с актуалните проблеми на българското дете и българското общество, оставащи все още неразрешени, въпреки прилагането на Националната стратегия за детето 2008-2018 г.

 

II. Защитеност на детето и неговия живот от момента на зачатието му.

 

III. Преодоляване на изострящия се проблем с детското насилие; с непрекъснатото увеличаване на наркотичната и други зависимости сред децата (срв. с 9-10, НСД`2019-2030 г.)

 

IV. Грижа за правилното и цялостно възпитание на детската личност. Осигуряване на качествено и многостранно образование.

 

V. Защитеност на традиционните ценности и устои на българското семейство.

 

VI. Защитеност на родителите и техните родителски права.

 

VII. Съобразяване с нагласите и потребностите на българското общество и елиминиране на неприложими в българските условия чужди практики и политики по отношение на детето и семейството.

 

ПО АСПЕКТ I - Съобразяване с актуалните проблеми на българското дете и българското общество, оставащи все още неразрешени, въпреки прилагането на Националната стратегия за детето 2008-2018 г.

 

Препоръчваме да се обърне внимание на факта, че в предходната Национална стратегия за детето 2008-2018 г.

 

„Оперативните цели са формулирани секторно, като адресират:

 

• намаляване на детската бедност и създаване на условия за социално включване на децата;

 

• осигуряване на равен достъп до качествена предучилищна подготовка и училищно образование на всички деца;

 

• подобряване на здравето на децата;

 

• насърчаване на участието на децата при формиране и изпълнение на политики, свързани с техните права и отговорности.” (с. 6, НСД`2019-2030 г.)

 

Но тези оперативни цели и координацията по тяхното постигане не са намерили задоволителна реализация (с. 7, НСД`2019-2030 г.). Нещо повече, в горните цели, както и в целите на НСД`2019-2030 г. липсват приоритетни цели и задачи, свързани с подобряване на духовно-нравственото състояние на българското дете, което без съмнение е важен фактор в „подобряването на качеството на живота на детето” (с. 7, НСД`2019-2030 г.). Този съществен пропуск трябва да бъде отстранен в новата стратегия, която не следва да се ръководи едностранчиво от принципа за борба с „риска от бедност, като основен измерител за подобряването на качеството” на детския живот в България.

 

ПО АСПЕКТ II - Защитеност на детето и неговия живот от момента на зачатието му

 

Св. Синод приветства положителното послание, заложено в НСД`2019-2030 г. за „право на живот, оцеляване и развите” на детето (с. 11), но счита, че е подходящо в този документ да бъдат допълнени текстове, които да поощрят инициатива за реформа в българското законодателство с оглед на това да бъде защитен от държавата животът на детето още от момента на неговото зачатие. Това се налага и от факта, че в с. 13 на новата проекто-стратегия се твърди, че жизненият цикъл „следва етапите на детското развитие от началото на бременността до навършването на 18- годишна възраст на детето и позволява да бъдат идентифицирани рисковете и заплахите за детското развитие, спрямо които би трябвало да бъде мобилизирана необходимата публична подкрепа и ресурси.”

 

Следователно, ако по задоволителен за всички страни начин бъде преодоляно противоречието в българското законодателство и в НСД`2019-2030 г. по отношение на узаконеността на аборта и правото на живот на детето във всичките му жизнени цикли, обществото ни и в частност българските деца ще получат нов шанс за пълноценно съществуване и благословен напредък, а обществото ни – възможност за преодоляване на демографската криза. В този смисъл НСД`2019-2030 г. трябва да включи в своите рамки жизненият етап на детския живот от зачеването до 0 г. (срв. с. 13, НСД`2019-2030 г.)

 

Св. Синод на БПЦ-БП категорично отстоява опазването на най-великия Божий дар – човешкия живот, здравето и целостта на личността, като се противопоставя на всичко: което руши божествения ред в света; което води до духовна и телесна смърт; което обезобразява човешката природа; което заличава българската нация. Никаква причина, освен най-тежки и необратими заболявания на майката като остро изразена олигофрения, придружена с инвалидност и фатална недостатъчност на органните функции (непозволяващи пълноценното износване на дете), или напр. малформативни отклонения при самия плод като аненцефалията (заченато дете без глава), които правят по-нататъшния му живот и развитие невъзможни, не може да оправдае разрешеното от държавата и планирано унищожаване на детски живот в утробата на майката с голям риск за нейния живот и третирането на убитите деца като „болничен отпадък”.

 

Това се признава и от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и много други международни документи. „Правото на живот е присъщо на човешката личност” (МПГПП, ч. ІІІ, чл. 6, т.1). „Всеки има право на живот, свобода и лична сигурност” (ВДПЧ, чл.3). „Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране” (ВДПЧ, чл.5). „Никой не може да бъде подлаган на мъчение или на жестоко, безчовечно или унизително третиране или наказание.” (из МПГПП, ч. ІІІ, чл.7). „Никой не трябва де бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот” (из ВДПЧ, чл.12).

 

Св. Православна Църква подпомага, пази, благославя и освещава човешкия живот. Така също и държавата е призвана непоколебимо да го защитава във всеки негов етап от самото му зачатие.

 

ПО АСПЕКТ III - Преодоляване на изострящия се проблем с детското насилие; с непрекъснатото увеличаване на наркотичната и други зависимости сред децата (срв. с 9-10, НСД`2019-2030 г.)

 

Този проблем все още не намира качествено и трайно решение от страна на държавата, поради което Св. Синод повтаря своя дългогодишен призив за отделяне на специално внимание и държавни средства за всеобщо духовно-нравствено възпитание и образование на децата и учениците в България, което изисква и законодателни промени в сферата на образованието. Убедени сме, че възпитаването и образоването на подрастващите поколения у нас ще бъде плодотворно, ако е в духа на традиционните общочовешки ценности и ако зачита високите идеали на християнската нравственост и духовност.

 

По-успешно е да се работи по превенция на детското насилие чрез преподаване на християнските добродетели кротост, милосърдие, любов към ближните, отколкото по преодоляването на разрушителните последствия от вече извършеното насилие. По-правилно е да се говори на децата и учениците, че алкохолът, никотинът и наркотиците категорично трябва да се избягват, а не, че могат да се ползват „умерено” или че има „леки” наркотици като марихуаната, които в малки дози „не вредят”.

 

ПО АСПЕКТ IV - Грижа за правилното и цялостно възпитание на детската личност. Осигуряване на качествено и многостранно образование

 

Проекто-стратегията следва изрично да включи към измеренията на ранното детско развитие (с. 69, НСД`2019-2030 г.) духовно-нравственото развитие, без което всички останали измерения на детското израстване не биха могли да бъдат пълноценно разгърнати.

 

Във връзка с АСПЕКТ III Св. Синод на БПЦ-БП настойчиво препоръчва българската държава да възприеме като приоритет в своята образователна политика духовно-нравственото ограмотяване и възпитание на децата и учениците в България. Това възпитание трябва да е съобразено с традиционните ценности на българското общество и с исконното право на родителите да възпитават децата си, бидейки най-непосредствен и незаменим авторитет в живота на детето. Качеството на детския живот твърде много зависи от възможността детето да получи устойчива ценностна система и жизнеутвърждаващ светоглед.

 

Така например, считаме, че е по-правилно подрастващите поколения да бъдат възпитавани относно ценността на истинската любов, а не за сексуалността, изведена вън от контекста на любовта. Така също на младежите и девойките следва да се преподава, че най-добрата контрацепция е въздържанието в интимния живот, съответно на възрастта и семейния им статус, а не сексуалната всепозволеност при употребяване на контрацептивни средства преди и извън брака. По-хуманно и съответстващо на божествения закон е да се говори на децата и младежта за ценността на живота, брака и детерождението, отколкото да им се внушава, че забременяването е лесно отстранимо, че абортът е суверенно право на майката или че двама или повече души могат да живеят без брак и да съжителстват на семейни начала, включително и ако са от един и същи пол.

 

В НСД`2019-2030 г. трябва да бъдат преосмислени принципите за ранно сексуално обучение в и извън училищата (с. 25 / Очаквани резултати, т. 2). Програмите, свързани със „здравословен начин на живот, сексуално поведение и здраве” на децата в предучилищната група и училище, не бива да се връчват в ръцете на държавни служители, на неправителствени организации (често про-LGBT ориентирани НПО) и на „педагози” със съмнителни убеждения без да е поискано изричното съгласие на родителите. Защото в световен план все повече нараства процентът програми, които включват поощряване на сексуалната разкрепостеност, алтернативните сексуални ориентации, експериментирането в сферата на интимния живот, промяната на пола и абортите. Тенденцията за развращаване на детското съзнание трябва да бъде преодоляна чрез оздравяване на възпитателните методи и образователните съдържания, както в семейството, така и в училището.

 

Качественото и многостранно образование за всички деца трябва да включва задълбоченото познаване на св. Православие като традиционно вероизповедание, исторически, националноформиращ и културоопределящ фактор в развитието на България.

 

Затова настояваме в НСД`2019-2030 г. да бъде заложена стратегическата цел предметът Религия да бъде включен в Раздел А на учебния план – ЗУЧ (в задължителните учебни часове), а не да е само част от ИУЧ (избираемите учебни часове) и ФУЧ (факултативните учебни часове). Чрез религиозното образование в детските градини и училищата се образоват не само умовете, но и сърцата на най-малките членове на нашето общество. Това ще рече, че заниманията по Религия (в частност: Християнство-Православие) откриват на децата святата тайна за това, че човекът е създаден по Божий образ, и че да се образоват, означава те да се развиват не само интелектуално, но и да се усъвършенстват във вяра, надежда, любов, добротворство и благочестие. Това е и трябва да бъде най-висшата цел на всяко образование, на всяка образованост – образът на човека да се уподоби на Първообраза на своя Създател.

 

„Величието и същината на човека ... лежи в божествената красота на неговата човечност и във величието на неговия богоподобен и безсмъртен дух” (Архим. Борис, по-късно Неврокопски митрополит. „Кризата в нашето училище”, 1928 г.).

 

Областите на въздействие и стратегическите цели в НСД`2019-2030 г., част от които е качественото образование за всички деца (с. 22), не биха могли да бъдат пълноценно обгрижени и реализирани без превръщането на религиозното образование в задължително за всички деца (с възможност за вътрешен избор между няколко направления в зависимост от възгледите и вероизповеданието на семейството и детето). НСД`2019-2030 г. е призвана до подпомогне българските деца да се възпитават, образоват и израстват в „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (Послание на св. ап. Павел до галатяни, 5:22-23) като изиска от българската държава необходимите в тази насока законодателни промени.

 

По същата причина в таблицата на с. 65 от НСД`2019-2030 г. светата Българска Православно Църква-Българска Патриаршия, предполагаемо с други духовни институции (съобразно вероизповеданието на детето и родителите му), следва да бъде включена като доказан положителен фактор и градивен участник в „целевите, заинтересовани и засегнати групи и институции в процеса на развитие на живота на детето”.

 

ПО АСПЕКТ V - Защитеност на традиционните ценности и устои на българското семейство

 

Воден от разбирането си за семейството като малка домашна църква (вж. Послание на св. ап. Павел до римляни, 16:4), имаща съответната йерархичност и вековно утвърдени в светото Православие отношения, права и задължения на родителите и децата, Св. Синод на БПЦ-БП настоява за това НСД`2019-2030 г. да защитава, а не да подлага на преоценка традиционния ред и устоите на българското семейство.

 

„Вие, децата, бъдете послушни на родителите си, в името на Господа, защото това е справедливо. "Почитай баща си и майка си" (това е първа заповед с обещание), "за да ти бъде добре, и да живееш дълго на земята". И вие, бащите, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне.” (Послание на св. ап. Павел до ефесяни, 6:1-4) Този християнски подход векове наред е давал отлични плодове, които са предотвратявали разрастването на бездуховността, непослушанието, социалната деградация, разврата, насилието и разрушителните зависимости сред младите поколения.

 

ПО АСПЕКТ VI - Защитеност на родителите и техните родителски права

 

Водещият принцип „Всички права за всички деца” създава дисбаланс в НСД`2019-2030 г., защото абсолютизира правата на детето, сякаш то може да бъде разглеждано като пълноценен субект извън своето семейство и извън йерархичните отношения с родителите му. Колкото са защитени правата на детето, толкова трябва да бъдат защитени и правата на неговите родители. Родителският авторитет не следва да бъде занижаван в НСД`2019-2030 г. чрез изкуствени и крайни ограничения по отношение на възпитателните методи, които могат да бъдат използвани в отглеждането на децата. Родителите не бива да бъдат лишавани от правото им да осигуряват и да избират вида детско възпитание и образование според своите морални, религиозни и педагогически убеждения (залегнало в ЕХПЧ, ЕКПЧ, ВДПЧ и МППГП).

 

Св. Синод счита, че наред с това трябва да се избегне стратегическо толериране и непропорционално завишаване правата на държавата в сферата на възпитанието и отглеждането на детето. „Никой не трябва де бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот” (ВДПЧ, чл.12). НСД`2019-2030 г. следва да избегне заложеното в настоящия й проекто-вариант изземване на родителски права в полза на държавни чиновници и социални институции извън семейството. Стратегията би била приемлива и полезна за българското общество, ако изцяло съобрази конституционните права на родителите, които не бива да бъдат лесно замествани с алтернативната грижа на социалните служители. Тъй като НСД`2019-2030 г. съдържа твърде много общи и недефинирани в закона термини, тя залага риск за фатални грешки в преценката на държавата, за сериозни злоупотреби и за пагубни решения спрямо детския живот и развитие.

 

Търсенето на средства за борба със случаи на физическо и психическо насилие от страна на възрастни / родители над деца не бива да води до генерално стесняване на родителските правомощия у нас. Повечето български родители са добри родители и не е справедливо те да бъдат ограничавани и заплашвани заради вината на малък процент други родители, които проявяват ниска загриженост или дори агресия спрямо децата си поради слаб родителски капацитет. Проекто-стратегията трябва да отчете, че закрилата над родителските права е в интерес и на самото дете. При възникването на някакъв проблем, свързан с детето, тези, които са го родили, отглеждат го и го възпитават, в никакъв случай не бива да бъдат вкарвани в ролята на „първи обвиняеми” и „презумпционно виновни”. Още по-малко би трябвало стратегията да допуска отделянето на детето от родителите му при недостатъчни, нееднозначни и противоречиви данни за тормоз в семейството спрямо детето (срв. с. 37, НСД`2019-2030 г.). Стратегията трябва да доуточни забранените форми на насилие (с. 37, т. 1, т. 2), за да не бъде злоупотребявано с ролята на „жертва”, вкл. и от самите деца, в случаите, когато родителите използват допустими вербални или физически средства за корекция на детското поведение. Текстове като:

 

„Мерки, насочени към всички възрастови групи

 

1. Въвеждане на забрана за телесното наказание над деца и ефективна работеща система за наблюдение и изпълнение на тази забрана

2. Въвеждане на работеща система за превенция на домашното насилие, докладване и предприемане на незабавни мерки за закрила при всички случаи на домашно насилие над деца”

създават условия за спекулации, тотално непослушание на детето спрямо родителите му и безконтролно развитие на детската личност с възможност за лесното му отделяне от семейната среда, вкл. и с активното участие на държавни чиновници.

 

Също така НСД`2019-2030 г. трябва да избегне узаконяването на насилствената институционализация на децата (между 0-3 г. възраст в детските ясли и между 3-7 г. възраст в детските градини и училищата) без никаква възможност за алтернативно решение на техните родители. В тази крехка възраст най-първото право и най-ключовият интерес на детето е да прекарва колкото се може повече време със своите родители, от което зависи цялостното му психофизическо развитие. Този интерес трябва да бъде защитен съобразно желанията и възможностите и на родителите.

 

ПО АСПЕКТ VII – Съобразяване с нагласите и потребностите на българското общество и елиминиране на неприложими в българските условия чужди практики и политики по отношение на детето и семейството

 

Св. Синод не одобрява механичното възприемане и прилагане на чуждестранни практики и политики в сферата на детското развитие и семейния институт, нито поощрява тяхното макар и временно експериментиране върху българските деца и българските семейства. Все по-либералните методи на „възпитание” и „образовнание”, които странят от здравите и консервативни ценности на християнството, носят на обществата, в които се прилагат, ценностен разпад, развращаване на децата и младежта, изкуствена преориентация по отношение на пола, значително намаляване на техните физически и морални сили, дух на протест, отчаяние, безнадеждност и суицидност.

 

Отхвърлянето от българското общество на Истанбулската конвенция е достатъчно знаков пример за това, че всяка национална стратегия трябва да се съобразява с нагласите на българския народ. Народът ни засвидетелства пред управляващите, че не одобрява формите на семейното, образователното и социалното експериментиране и инженерство, особено тези, внасяни отвън. Така също българското семейство не би приело стратегия, с която се нарушават вековните му традиции, религиозно-нравствените му устои и чувствителната сфера, сързана с отглеждането, възпитанието и образованието на българските деца. При несъобразяване с тези фактори одобряването на НСД`2019-2030 г. би се превърнало в инструмент за противопоставяне на държавата и семейството. А това не е в интерес нито на детето, нито на семейната общност, нито на здравината на българската държава. Чистотата на детските души, правата на родителите и защитата на традиционното семейство имат пряко отношение към националната сигурност, държавния просперитет и вечното спасение в Бога.

 

Източник: bg-patriarshia.bg

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

89 коментар/a

И без Бог не всичко е позволено на 12.02.2019 в 11:14
...При мен адът е да бъдеш наблюдаван, да знаеш всичко, което си извършил, да не можеш да скриеш нищо... В случая нe става въпрос за съвестта, а че вършиш нещо, което не е безнаказано. На няколко места в "Братя Карамазови" фигурира съждението, че щом няма Бог, значи всичко е позволено. Според театралната хипотеза, която предлагаме на зрителите, и без Бог не всичко е позволено, защото следва възмездие. И то е формулирано с кратката и ясна дума срам. Безкрайният срам не е малко наказание... Лошото е, че българинът държи все по-малко на това да се нарича българин. И то е заради усещането, че не е там, където би трябвало да бъде. Едно време теоретизирах, че срамът е това, което ще ни спаси. Оказа се, че не съм прав. Най-бедни сме, най-болни и въпреки това не ни е толкова срам, щом продължаваме така. " - Константин Илиев И продължаваме така, защото сме израснали в среда на невежество, безхаберие, пропагандата, манипулациите, произвол, зависими институции, кланово- мутренско разпределение на ресурсите, закони на "недосегаемите", дефицит на справедливост и върховенство на закона. Мнозина от нас сме станали апатични. След толкова дълго експериментиране над нас, заради овчедушното ни търпение, "добре" сме си научили урока и сме придобили навика на заучената социална безпомощност. Други избягаха и продължават да бягат. Без значение дали през терминал 1 и 2 или като "щрауси с глави в пясъка". Най-вече децата ни, защото така са "възпитани". Моите още са тук и с някои от приятелите си да противодействат, но до кога ли? И остана да се надяваме да се обединим около малцината "бунтовници", съвременни будители. Децата ще намерят пътя, ако не ги изоставяме в ръцете на зависимите и корумпирани институции, не им подрязваме крилата и ги възпитаме свободни (~~ отговорни). Нека да не ги подценяваме!
за ___ """"Не е работа на безбрачните монаси да поучават, как родителите да възпитават децата си, дали да ги бият, дали да гидават в детска градина""" на 12.02.2019 в 16:08
А на кого е работа? На държавата, дето "социализира" децата като ги прави джендъри? Смотан трол!
Ала_Бала на 12.02.2019 в 18:09
Основната грижа за отглеждането и възпитанието на детето е на семейството от жена - майка и баща - мъж. Тези двамата имат различни функции в тази дейност определени от природата и историческото развитие. Държавата може да има спомагателна функция. Джендърдката идеология е човеконенавистна и цели объркване и подтискане на всякаква съпротива на обществото срещу властниците. Подържам мнението на Православната църква.
Не е работа на 12.02.2019 в 09:54 на 12.02.2019 в 18:23
Те имат трезвата преценка, не семейните. Те имат достъп до мъдростта, не живеещите светски, за удоволствие, демек - живеещите както дойде. Не може овцата да учи овчаря къде и как да си пасе стадото, това го повтаряме тук или по сходни теми за трети път. Философът Николай Бердяев: "Раждащият пол не е творчески, творческият пол не е раждащ".
Helleborus на 12.02.2019 в 18:24
И ние не твърдим, че детската градина не е нужна. Твърдим само, че държавата няма общо с това. Във Франция, например, всяка майка може да остави детето си където и да било, важното е ТЯ да има доверие в мястото. Майки, които искат децата им да са под око, ги гледат във фирмите си. Държавата ги е подпомогнала, като е задължила всеки работодател, който има над определен брой работници, да осигури помещение за игра, за да може майката да остави детето си там и да има контакт с него. Други майки искат да си направят кооператив, затова една от тях гледа децата на останалите. Поделят си разходите и си ги гледат в дома на някоя от тях, разходите им не са по-различни от онова, което биха давали за нормалната прехрана на децата си. Ако имаш къща с двор, може в рамките на седмица да отвориш детска градина, за само няколко дечица, може и само за 5-6 деца. И в почти домашни условия да ги занимаваш. Разликата е в това, че държавата няма претенция, за нея е важно МАЙКАТА да е спокойна за детето си, да вярва на хората, било роднини, баби, който и да е, а държавата върви след реалния живот, СЛЕД родителя и просто урегулира всички негови инициативи. Минава, проверява условията, но не пречи. Тази демократична регулация не поставя родителя в рамки, тя само подпомага неговите решения. В България чиновникът е НАМЕСТО родителя, има пълен монопол, за това става дума. И никой не ви кара да слушате свещениците, но аналогично и никой не би трябвало да ни кара да слушаме чиновниците! Защото те всички са хора, просто с различна мъдрост, не сме длъжни да слушаме както едните, така и другите! В началото на демокрацията имаше частни градини, не в смисъл на скъпи, просто лични инициативи, например някой апартамент в блока на първия етаж, с част от градината, нает от няколко майки, обзаведен прекрасно, някои такива се появиха и в интериорни списания, красота. Но държавата ги преследваше, преследва ги и до днес, затова въпросът не е дали свещениците имат право, а дали чиновниците имат право... защото по доста правни документи те нямат! Думата образование по света не се използва да назове държавен диктат, а да назове всички конкурентни свободни инициативи. Защо тесногръдите родители пречат на свободните родители, като поддържат така вресливо този неправомерен диктат, нима ако ние сме свободни, някой ще ги спре тях да си ползват министерските услуги, като им вярват толкова? Или просто са влюбени в уравновиловката?
“Смотан трол” на 12.02.2019 в 18:24
Нямам никакво намерение да получавам съвети от педерасти, как да възпитавам децата си. Ти обаче със сигурност нямаш. Иначе щеше да си налягаш парцалите под тази статия.
до горния пост на 12.02.2019 в 20:46
Иронията е, че "педераст" означава буквално порастване на дете, но вие само инструментализирате, вие никога не буквализирате...
Helleborus на 12.02.2019 в 18:24 на 12.02.2019 в 20:55
"Думата образование по света не се използва да назове държавен диктат, а да назове всички конкурентни свободни инициативи." - Оставете за какво се използва, вижте откъде произхожда, схванете автентичния смисъл на етимологичния първообраз - задържане, поддържане, удържане на образ, Bildung на немски, и респективно - според Хегел - наложително изискване за контрол на държавата и публичното състояние над възглупавите и обикновено силно конюнктурно-безотговорни волности (в обучението и възпитанието на здрав мироглед и правилен метод) спрямо подрастващите и техните уж пораснали родители, явяващи се на свой ред типичните представители на частното гражданско състояние, демек - на гражданското общество. Отбелязвайки всичко това, не оспорвам частното, само казвам в най-общ щрих какво е мислел по въпроса Хегел и някак загатвам, че и аз съм склонен да приема тезите и аргументите му, но не бих се обосновавал в подробности точно тук и точно сега.
цялата работа е, че чиновникът... на 12.02.2019 в 21:03
... през 19. век по времето на Хегел, в необединена все още Германия, е бил униформено лице, и на държавна служба са били избирани нравствено най-достойните, най-обществено харизматичните и университетски най-изявилите се личности. Затова и Хегел специално изтъква: гражданското общество има три съсловия: 1) земеделци/дворяни; 2) занаятчии/предприемачи; 3) чиновници - най-прогресивното и отговорно съсловие измежду трите, което означава, че то нравствено е дотолкова безупречно, че никога не би допуснало в себе си да се мотивира от конюнктура и печалба. Малко се говори обаче за това, че при развит капитализъм, неговият бюрократизъм става опасен както всичко друго, което поначало е опасно да бъде подлагано на обичайните за зрялата модерност процедури по десакрализация.
не може частно лице да издейства публичен интерес, защото не е пригодено в редица отношения да осигурява широкия консенсус, свързан с управлението на 12.02.2019 в 21:14
Не е въпросът само в образованието, а и в неговото управление, за осигуряване планомерната му роля за поддържане на здрава обществена спойка. Това не става спонтанно или само чрез харизма на участниците, това културата си го осигурява чрез публичен контрол и поддържане на властова йерархия. Хубаво нещо е самоуправлението, ама навярно на самоуправляващи се индивиди (по-точната дума е вече - инидвидуации!) няма да им се налага изобщо да раждат и да отглеждат деца - прекалено енергоемки биха били за самото самоуправление всичките тия занимания. То и затова се каза тука малко по-горе: не питай родителите как да се възпитават и обучават децата, допитвай се до мъдреците, които не си губят времето да остават безцелно в семейния кръг... и именно затова виждат най-ясно и обозримо какво трябва да бъде семейството и как следва да бъде регулирано то.
Сара на 13.02.2019 в 09:35
Подкрепям изцяло Българската православна църква. Жалко, че политиците нямат достойнството да отхвърлят тези порочни идеи, а работят за съсипване на българското семейство и традиции.
Helleborus на 13.02.2019 в 11:04
Ти придаваш на държавата качества, каквито тя не притежава. Вероятно това е разбираемото желание да усещаме подкрепа от някой, който е изцяло добронамерен и много по-интелигентен. Аз разбирам човешката самота на същества в свят без бог, но струва ли си да се подпирате на илюзии? Държавата не е субект, още по-малко пък по-умен или безкористен от болшинството хора. Тя е инструмент и винаги към този инструмент са се стремили най-непочтените, властолюбието не е добродетел. На кого ще поверим най-ценното, което имаме и което пък е поверено на нас, като са ни вложени и способности да се грижим? На някоя секта, която задкулисно стои зад институцията държава? Която днес ще е фашистка, утре комунистическа или джендърна? Къде ви се привиждат тези безкористни свръх личности, които ще заемат мястото на майките и бащите? Пак казвам, тук имаме човешки разум, срещу човешки разум, единият е родител, другият не го знаем какъв е, а дори можем да подозираме, че преследва и свои необявени цели. Това, че този задкулисен ум ще си направи труда да изпише тонове бумаги, за да изглежда професионално подготвен, не променя факта, че няма професионална подготовка за това да обичаш и да търсиш доброто на детето. Защото тези неща са вложени свише и те са вложени у родителя. Само той, поради своята привързаност и обич може да бъде бариера спрямо злонамерени действия, само той ще види проблема къде е, той ще защити своите бъдещи поколения. Аз не отричам правата на държавата да контролира, отричам възможностите й да твори добро, защото то е резултат на определена мотивация на любов. Държавата контролира всички бизнеси, но тя не ги създава. Тя минава, за да види дали е топло, дали е хигиенично, дали е пожаробезопасно и толкова. Но обществото създава и твори, защото винаги творчеството е мотивирано лично. Обикновено твориш, за да разрешиш някой свой личен проблем, да помогнеш на някой твой близък или група от хора, да се погрижиш за дома си, така човек създава нещо добро, после се оказва, че това добро за него, то е добро и за други, понеже е създадено с грижа. Така са създавани и всички чудесни школи по света, знаят се техните основатели, техния път на просветители и благодетели. Може някои да не са добри, но всяка си има име и това име е оценено от обществото, което ползва този продукт. Вие сте използвали продукта на МОН, но не сте използвали продукт, създаден от родители за децата им и не може да направите разлика. Обърнете се към историята, дори към по-нецивилизовани СЪВРЕМЕННИ общества, в които се е запазила инерцията от древната мъдрост. Прогресът там винаги се върти около определени фамилии и групи от съмишленици, никога около държавата. Отразено е и в литературата, дори в циганските филми. Личността е носител на прогреса, някой опърничав мъж или жена, които не се примиряват с посредствеността и повеждат битка, няма закономерност тази личност да е чиновник, а държавата се намесва само за да подкрепи тези усилия, това е нейната роля. В която и да било сфера на живота, ако държавата ограничи тези движения, тя ще смаже прогреса и ще наложи някакъв посредствен, безплоден и тираничен модел.
Helleborus на 13.02.2019 в 11:04 на 15.02.2019 в 09:51
Човек трябва да си остава трезв реалист, макар и в полето на почти невъзможните символизми, свързани с религия и митология. Това се нарича парадоксално съвместяване. Едно такова съвместяване, разбира се, не може да бъде никакво фалшиво спокойствие. То изисква постоянна напрегнатост - да не залиташ дотам, че да занимаваш не само себе си, но и читателската аудитория със своите понякога утопични халюцинации, приемайки ги насериозно. Казвам го с добро чувство, защото въпреки всичко имам надежда за Вас.
Helleborus на 17.02.2019 в 13:15
15.02.2019 в 09:51 Хората ли занимавам? Тези хора се занимават с мен и с такива като мен, а не ние с тях. Защото като не могат да свършат нещо сами, макар да са длъжни да могат да бъдат родители и без държавна помощ, като не си вярват и ги мързи да създадат нещо, те прехвърлят родителските си правомощия на чиновници, ама не само своите, а на всички родители. Понеже не могат да изтърпят мисълта, че са набутали децата си в най-лошата среда, те не искат да съществува и по-добра среда, която да им боде очите. Защото децата им ще ги попитат, защо ти не направиш за мен това? В Канада например е така, така питат децата, които са записани в масовите училища. Защо ме пращаш там, защо и аз не уча у дома, по тези хубави системи, каквито има много и са законни и се рекламират? Ние не пречим на никой да ползва държавни услуги, но болшинството пречи, чрез силата на своята численост, ето това е злобата на болшевика, на едно по-загрижено и трудолюбиво малцинство да направи повече за своите деца. Не ние сме заслепените, но нахалството и страховете на множествата ги заслепяват, защото искат да внушат неизбежността на онова, което правят, за да се оправдаят пред съвестта си... Искат да внушат неизбежността на масовото образование и на това, че децата в тоалетните ги изнасилват, че ги малтретират, че има вербална агресия, че учебниците са предимно плява, че в час всъщност няма нормален учебен процес... „Я не сакам на мен да е арно. Я сакам на Вуте да му е неарно“. Някои хора не сме такива и „сакаме“ на децата ни да е арно и заради това сме ги родили, за да имат щастливо детство и плодотворен живот и сме готови да се посветим на това. И го правим, то не е утопия, но все пак не ние се занимаваме с другите, а те с нас! Като ни оставят на мира, няма да им се набиваме на очи! Християните се обаждат там, където им са отнети правата и волята, иначе те не се натрапват. Натрапват се всички останали, които искат да променят света по вегански, по джендърски, по комунистически, ние не променяме света, ние променяме само себе си.

Напиши коментар