Тези дни към основния въпрос в израелската политика - дали ще има предсрочни избори, се прибави още един, не по-малко актуален и не по-малко болезнен. Ще има ли война? Вероятно сега именно тази дилема решава премиерът. Ситуацията е такава, че напълно е възможно да бъде избрано както едното, така и другото. След изборите войната вече не трябва на никого, още по-малко на Нетаняху. Но войната вече е в двора му и може да се окаже за него и привържениците му или голям коз, или катастрофално фиаско.
Израел: война или избори?
Бенямин Нетаняху

След като две ракети изстреляни от Газа паднаха в Беер-Шева и района на Гуш-Дан, а Израелските въоръжени сили (ЦАХАЛ) нанесоха точен удар по обекти на "Хамас" и изпратиха военни подразделения на южната граница, изглеждаше, че всичко е решено. Хуманитарната криза в Газа и конфликта с ръководството на Палестинската автономия тласнаха "Хамас" към отчаяни действия. Едновременно с това, след терористичния акт в Баркан, на фона на политическата неопределеност и нестабилност, военните в Израел се опасяват от нова ескалация на напрежението на Западния бряг.

 

Въпреки това последните протести в Газа приключиха сравнително спокойно и Израел отново откри контролния пункт на границата. Анализаторите са на мнение, че това се дължи на високопоставения член на "Хамас" в ивицата Газа Ихие Сануар, който не иска война, защото тя може да се окаже последна за движението. Сануар предпочита да шантажира световната общност със страданията на населението в Газа. На този фон, каквато и да е военна операция на израелската армия ще предизвика яростни критики срещу Израел от международната общност. Такова е мнението и на Генералния щаб на Израелските въоръжени сили. Становището на генералите е, че войната трябва да бъде отложена до края на 2019 г., когато ще бъде готова системата от подземни тунели за защита.

 

В израелската общественост обаче зрее недоволство от бездействието на ЦАХАЛ, която не противодейства на предизвикателствата и снарядите, изстрелвани от Газа. Най-силно от това страда рейтингът на министъра на отбраната Либерман, като респективно това се отразява и на рейтинга на партията му, която губи привърженици. Една успешна операция в Газа би могла да промени тази негативна тенденция. Не е учудващо, че Либерман настоява за мощен удар, дори с цената на временна ескалация на конфликта, но след това Израел вече спокойно ще може да седне на масата за преговори с "Хамас", от позицията на силата. Тогава Либерман, вече спечелил симпатиите на електората, може спокойно да се яви на избори.

 

Масло в огъня наля и острата критика, от страна на водача на партията „Еврейски дом“ Нафтали Беннет. Беннет директно обвинява Либерман за ситуацията на южната граница, като казва, че е „предал сигурността на жителите от южната граница на милостта на "Хамас“. Политическият интерес на Беннет също е очевиден. С позицията си на ястреб, той явно се стреми да привлече десния електорат от другите партии и най-вече от Ликуд. Председателят на „Еврейски дом“ обаче не предлага някакви конкретни решения, освен ожесточаване на действията на ЦАХАЛ и някакви неопределени намеци, че притежава рецепта за решаване на проблемите. Изглежда странно, че на заседанието на кабинета Беннет изведнъж се оказа в групата на тези, които не подкрепиха предложението на Либерман за масиран удар срещу "Хамас". Но повече от логично е, че до изборите Беннет не може да позволи на своя опонент да спечели точки, ако операцията в Газа се окаже успешна. Той винаги ще бъде против войната, ако Либерман е за нея и обратното.

 

Видимо същото мнение подкрепят и други министри. На 18 октомври те отклониха инициативата на Либерман и приеха препоръки за „нулева търпимост“. Членовете на кабинета не искат да помогнат на Либерман в играта му, още повече, че проявявайки сдържаност, те, за разлика от министъра на отбраната, нищо не губят. А в случай на спорен изход от войната тези, които са я подкрепили, ще трябва да споделят отговорността с министъра на отбраната. Но мнението на Министерския съвет вече не е така важно. Всички са убедени, че окончателното решение дали ще има или няма да има война в Газа ще вземе премиерът.

 

Последните изказвания на Натаняху по този въпрос обаче са доста двусмислени. Те могат да се тълкуват и така, и иначе. След поредната масова демонстрация на границата с Газа, завършила с голям брой пострадали, Биби заяви: „Ние сме готови за всякакъв сценарий“. След което уточни: „Аз не се стремя да водя ненужни войни… След всяка война ние отново се връщаме в изходно положение. Нашата главна цел е да сдържаме иранската заплаха“.

 

Известно е, че в кулоарите на  ООН Нетаняху се срещна с египетския президент Абдел Фатах Сиси, като го помоли да застави Абас да отмени санкциите срещу ивицата Газа, за да избегне „никому ненужен взрив“. През последните десет години в Газа бяха проведени три мащабни операции на израелските въоръжени сили: „Лято олово“ (2008-2009), „Облачен стълб“ (2012) и „Неразрушима скала“ (2014). И трите се наложи да бъдат прекратени под натиска на международната общност и завършиха така, както прогнозира премиерът: „нещата се върнаха в изходна точка“. Независимо от това, тези операции обезпечиха известен период на спокойствие за Израел. Така или иначе операцията „Лято олово“ за провеждането, на която яростно настояваше Нетаняху по това време като лидер на опозицията, обезпечи изборната победа на неговата партия. Операцията „Облачен стълб“ също бе проведена преди изборите, но не беше успешна. И макар, че не доведе до сваляне на правителството на Нетаняху, тя му струваше отлив на много избиратели, които преминаха към дясната партия на Беннет. Това прави напълно разбираемо колебанието на премиера.

 

Войната с "Хамас" ще бъде оценена като загубена, ако победата не е довела до еднозначен, пълен разгром на терористичната организация. И макар че моментът изглежда подходящ, тъй като САЩ и арабските държави няма активно да възпрепятстват Израел, трудно може да се прогнозира бърз и еднозначен изход от операцията без жертви от израелска страна. Биби може да спечели, само ако участва в изборите като победител на "Хамас". Но какво ще стане ако загуби? Дори ако за поражението обвинят Либерман, това няма да донесе дивиденти на премиера.

 

От друга страна, да замисляш избори на фона на нажежената граница с Газа, също е губещ вариант. Известно време премиерът може да изчака да види как се развиват събитията. Дали "Хамас" няма да се успокоят, ще направи ли отстъпки Махмуд Абас, или ще се изчерпи търпението на жителите на южната част на страната. Но е ясно, че това не може да се отлага дълго време. Решението по наказателното дело срещу Нетаняху е все по-близо, а дали той ще предпочете избори или война трябва да стане преди неговото приключване.

 

Една поговорка гласи, че „който избира между войната и позора, получава и двете“. Почти е сигурно, че с това правителство народът на Израел ще получи и война, и предсрочни избори. С тази особеност, че в конкретния случай изборът не зависи от народа.

 

 

 

 

 

Още от категорията

7 коментар/a

Редакторът?! на 01.11.2018 в 14:48
"...симпатийте..."?!?
чесане и пискане на 01.11.2018 в 15:07
А за ситуацията на северната граница на Израел - нито дума. Какво биха направили Русия и САЩ в случай на война - също. Тоя казал, оня казал. Ми добре.
Банкстер на 01.11.2018 в 16:22
Ако спре финансирането за двете страни, ще спре и войната. Но това няма как да стане, тъй като и двете страни имат финансови задължения с лихви. Лихви които никога няма да могат да платят, ако не им бъдат опростени по някакъв начин с определени условия.
Фриц Клингенберг на 03.11.2018 в 15:55
Ще загубят и войната, даже и да я спечелят! За позора е ясно, понеже даже C 300 лепи безотказно, а който посещава BG слиза от голямата сцена ... безславно.
Ай, колко интересно! на 03.11.2018 в 16:46
Борбата на Израел с израелската креатура "Хамас"! Просълзително и умилително! А на чия страна се бият моджахедите от "Хамас" в Сирия? А кой ги въоръжава, снабдява, финансира и евакуира? Ма нема лошу. Откак гадните русняци доставиха в Сирия два полка С-300 (единият е с руските екипажи, както ги дигнаха от Ставропол), Хел Хаавир не смее да продава чалъм, даже братята мириканци им измислиха оправдание - маркучЕтата за бендзИна били не съвсем, та по тоя случай фъркането с неописуемия Ф-35 се преустановява. За да не си помислят Биби и Мойша, че руснаците ще седят и ще ги чакат, нечии средства за РЕБ постоянно се гъбаркат с прословутия "Железен купол" и го карат да изстрелва противоракети въф wild blue yonder. Война, каиш? Тепърва ще я започне Ал Кудс.
чесане и пискане, стават вече на 03.11.2018 в 17:12
две години, откак Владимир Владимирович™ оправомощи командващите военни окръзи да употребяват тактическо ядрено оръжие по свое усмотрение. Не от кръвожадност, а поради трикратното превъзходство на НАТО на всички театри на бойните действия. Сирия се води особен военен окръг. Призивите на Хилари Клинтън за ядрени бомбардировки на руснаците в Сирия щяха да доведат до това: https://www.youtube.com/watch?v=DXube-xhYyE. Разбира се, Хилари Клинтън и иже с ними ще изпълзят от бункерите след двайсет години, ще изровят семената, грижовно скътани от принц Филип (тоя, дето слугата му държал члена, докато уринира) в ледовете на Гренландия и ще заживеят нов живот. Без мен и теб.
ЧЕСАНЕ И ПИСКАНЕЕЕ....!!! на 03.11.2018 в 19:52
Льохман от 03.11.2018 в 17:12, прекалено несериозно се отнасяш към темата. Както и повечето кибици, коментиращи тука. Заври си търговските марки, кой какво държал и позоваванията на Хилъри знаеш къде.

Напиши коментар