"Усетът за история се връща, докато на нас ни се нрави “презентизмът”, според формулировката на историка Франсоа Артог. Живяхме почти 50 г. под господството на мисловни категории, свързани с неолиберализма и култа към необузданата глобализация, но с това е свършено. Днес се налага необходимостта от нови публични политики, нуждата от инвестиции в образованието и здравната система, връщане към социалната държава", разсъждава френският социолог Мишел Виевиорка в интервю за "Поан".

 

Мишел Виевиорка е изследователски директор във Висшето училище по социални науки в Париж (EHESS), автор на множество трудове и книги, сред които за насилието и социалните дижения.

 

 

- Действа ли тази криза като проявител на функционирането на нашата демокрация?

 

- Със сигурност тя ни изправя пред големи въпроси! Започвайки с въпроса за противопоставянето между демокрация и авторитаризъм. От тази гледна точка сме изправени пред предизвикателство от първостепенно значение. Можем да сравним страните и регионите в света, изхождайки от начина, по който управляват пандемията. Китай постави началото на този период с лъжа. Лекарят, който би тревога за коронавируса, бе обвинен в разпространяване на слухове и преследван от режима в Пекин. После Китай показа впечатляваща, конкретна, брутална ефикасност и ограничи вируса. Следователно наблюдаваме комбинация от антидемократична лъжа и ефикасност на действието, осъществено по много авторитарен начин. 

 

Ние във Франция следваме път, който включва измерения, задушаващи свободата. Но нека не преувеличаваме, виждайки в него уклон към диктатура. Тази катастрофа, както и глобалният тероризъм през 2015 г., поражда тендеции към авторитаризъм: изпълнителната власт се засилва за сметка на законодателната и съдебната. За щастие, нашата политическа култура във Франция устоява на снижаването на демокрацията.

 

Южна Корея, Тайван, Япония, Сингапур - които като Китай се преживели други кризи от този тип - бяха по-подготвени от нас. Тези азиатски демокрации използваха методи на масов скрининг и цифрова проследяемост, които бързо биха могли да задушат свободата, но те доказаха своята ефективност. Така една практика, която рискува да бъде недемократична, може да даде резултати в условията на демокрация - във Франция впрочем се говори за използването на сходни подходи. 

 

В начина, по който демокрациите подхождат в случая, заслужават внимание най-малко две разлики: едната се отнася до способността за мобилизиране на населението, а другата - до желанието да се държи сметка за най-онеправданите, най-крехките. Решаваща тук е прозрачността: властта не може да мобилизира общество, което лъже, освен ако не залитне в популизъм. Правителството във Франция си навлече трудности с полуистините за използването на маски и за недостига на тестове. Със закъснение научихме, че всекидневно обявяваните смъртни случай от генералния директор на здравеопазването се отнасят само до болниците - нито до домовете за възрастни хора, нито до починалите у дома.

 

- Поставена ли на изпитание нашата демокрация в тази криза?

 

- На първо място в начина, по който се води битката, от горе надолу: чрез извънреден закон, нареждания. Парламентът не играе особена роля. Обществото като цяло приема тези мерки, които в други времена щяха да се смятат за недемократични, но които не би трябвало да попречат след това на връщането към демокрация. Има свобода на изразяването и на мнението, чуват се критични гледни точки. Не можем да си представим един проф. Раул да говори така в Китай! Властта изглежда чува малко повече Френската демократичната конфедерация на труда! Нашата страна продължава да спори…

 

Германският социолог Улрих Бек в една посмъртна книга, която, за съжаление, не е преведена на френски, The Metamorphosis of the World (Polity, 2016) и който първи заговори за “рисковото общество” още през 80-те г., ни обяснява как много малко вероятни явления, като епидемията, когато се случат, могат да имат гигантски последствия и да ни накарат да мислим за проблемите на света, дори и много локализирани, по глобален начин. Ние анализираме пандемията по този начин, в световен мащаб, учените, които се занимават с нея, работят по международен мащаб, но отговорите са формулирани преди всичко в рамките на националната държава. Европа започна да се появява само по въпроса за икономиката и финансовите мерки.

 

- Никога не сме виждали толкова много “фалшиви новини” в интернет…

 

- Това е цената, която плащаме, за да живеем в общество на комуникациите и социалните мрежи, което позволява незабавното и всестранно разпространение на това, което всеки иска да изрази. Но също така, ние имаме достъп до много повече информация и можем да общуваме хоризонтално помежду си. Изведнъж навлязохме напълно в дигиталната ера. Болестта може да бъде проследена благодарение на новите технологии, децата могат да се обучават у дома с помощта на интернет. Изолацията отчасти е облекчена от цифровизацията,  карантината не ни отрязва от света: съществуването ни се превърна в смесица от реалния и виртуалния живот. Отношението на обществото към медицината, науката, разума се промени. Допреди три месеца много хора бяха враждебно настроени към ваксините, а днес общественото мнение със сигурност ще бъде благосклонно към ваксина срещу Covid-19. Французите слушат внимателно какво им обясняват учените, дори когато не са съгласни с тях. И правят разлика: решенията се вземат от политиците, не от учените.

 

- Илюстрира ли тази криза загубата на влияние на публичното говорене?

 

- Нашата страна не е в истинско общение с властта си. За да бъде приета карантината, е необходимо повече доверие. В Германия не бяха нужни много обяснения, за да последва населението здравните мерки. При нас тази криза показа несъстоятелността на политиката. Еманюел Макрон прояви разум да се опре на легитимността на учените, за да бъде чут. Но ви приканвам да прочетете съветите на Научния съвет, публикувани в сайта на Министерството на здравеопазването: те са нюансирани и изразяват евентуални съмнения. Тези експерти не заместват политиците. 

 

- Кризата показва проникването на популизма в недрата на нашето общество, яростта срещу управляващите елити, царството на “всеки за себе си”… Но, от друга страна, не преоткриваме ли и известен обществен дух?

 

- Усетът за история се връща, докато на нас ни се нрави “презентизмът”, според формулировката на историка Франсоа Артог. Живяхме почти 50 г. под господството на мисловни категории, свързани с неолиберализма и култа към необузданата глобализация, но с това е свършено. Днес се налага необходимостта от нови публични политики, нуждата от инвестиции в образованието и здравната система, връщане към социалната държава. 

 

- И накрая, вие като като социолог виждате ли голям повратен момент в този период?

 

-  Дали това, което преживяваме е голям епизод в историята или моментна криза? Твърде рано е да се каже. Струва ми се, че няма да излезем невредими от този епизод. Улрих Бек говори в книгата си за “еманципаторски катастрофизъм” (emancipatory catastrophism): всяка катастрофа таи в себе си освободително измерение. Какво ще се роди от този период, нов Хитлер или нов Рузвелт? Или нищо? Засега не виждам съзидателни актьори, които да подготвят проекти и визии за след кризата. 

 

Със съкращения. Заглавието е на “Гласове”. Оригиналното заглавие е: Michel Wieviorka: Dans cette crise, j'observe une sorte de "giletjaunisation"

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

11 коментар/a

Helleborus на 04.04.2020 в 11:36
Продължаваме да се губим в етикетите, определени неиздържани от правна и хуманна гледна точка процеси са наречени с положителни имена. И сега тръгва разговор, че те са се дискредитирали. Ментетата винаги дискредитират оригинала, поради тях се хули истината. Първо глобализацията не беше естествен процес, тя включваше и незаконни практики, като потъпкване на частната собственост. Частната собственост е в правото основен стълб, като елемент от неприкосновеността на личността. Глобализацията на корпорациите оспори частната собственост на народите над техните земи и ресурси. Знаем, че правото има своите основи, като главните клони на дървото, върху които прорастват новите вейки и се надграждат новите частни случаи. Купищата хартия, които се изписаха в последните години, счупиха доста от основните клони на дървото. Оспори се и държавата като частен собственик, а тя няма как да не е такъв, след като народите имат обща собственост, която защитават чрез нея. Държавата беше пробита и корпорациите си осигуриха достъп до чужда собственост, на народите. Държавата беше пробита и по отношение защитата на човешките права. Вместо да защити частния живот на хората, автентичния и което е разписано в много международни правни документи, тя стана пропагандатор на чужди ценности, обвинявайки населението си в расизъм, ксенофобия, нехуманност, ако то изповядва традиционните си правила. Наруши се нормата, че свободата на мисълта и изповеданието е основно право, а наместо това се вмени задължението да харесваш неприемливи за теб неща. Как да кажем кое е правилно и кое не, с кои думи, като са с подменено съдържание, силна държава, слаба държава... никой не бива да бъде слаб! Проблемът е във функциите на въпросната държава, тя да се лимитира до задачите си. Хората трябва да разберат, че държавата не е субект, тя не би могла да защити никой от нищо, ако те самите не носят в себе си истината за нещата, ако те се подвеждат лесно, то и тяхната държава няма да носи истината за нещата и тя още по-лесно ще се подведе. Човекът е съдът, който трябва да се изпълни със съдържание и след това, неговата държава, която е негова креатура, ще защити това съдържание. Преди да говорим за устройство на държавата, ние трябва да говорим за поведението на човека. Жълти жилетки (както е оригиналното заглавие) не са хората, които са взели живота си в ръце. Те са хората, които искат държавата да носи тях на ръце и такива хора, които вменяват на държавите си други фунткции, почти майчински, родителски, те предават обществото на задкулисията. Когато човекът предаде властта, друг човек я поема!!! В този случай няма строй или система, която да ни защити. Задкулисията могат да експлоатират всяка идеология и демокрацията и комунизма и религията!!! Затова безволевите хора, всякакви прослойки, които не са достатъчно ценни, за да се ПРОДАДАТ сами на пазара и да се грижат за себе си, културни дейци, социално слаби, джендъри, необразовани малцинства и т.н., ще дават власт в ръцете на тези задкулисия, без значение как се нарича режима. Когато те са болшинство, обществото ще бъде постоянно атакувано от хибридни атаки, както и днес. Какво да правим, как да го направим, но всъщност никой нищо не прави, чака нещо извън него да се случи. Нека хората потърсят истината всеки за себе си, надеждата, вярата, Пътя. И колкото повече хора се оправят сами, толкова по-добра система те ще създадат.
Мильо Лудия на 04.04.2020 в 12:40
Нищо или по-точно Тръмп.
Ще се роди на 04.04.2020 в 13:38
само бъркотия и страх! Жалко за младите, които срещам по немитите ни от години улици, тъпо вторачени в смартфоните и таблетите си. Много жалко за неграмотните и изтъпели от чалга и т.нар. технологии младежи!
Ментетата винаги дискредитират оригинала, поради тях се хули истината. на 04.04.2020 в 14:25
Хелеборус, това е класическата постановка и тя е вярна, но за тогава, не днес. Днес оригинали няма, а и да има, много гласове казват "Аз" и си вярват, че са автентични - оттук нататък няма разубеждаване, освен с насилие, което вече е катастрофично, а не дисциплиниращо, каквото е било насилието чрез наказание и надзор в миналото. В крайна сметка в днешните смутни времена ще се види, че класическото ще надделее над модерното, което е неприспособимо към ирационалното и обърканото, но и самото класическо няма да оцелее, ако не осъвремени формите и методите си на въздействие. Няма как да има първообраз сред толкова много гласове - това ми е тезата. Гаранцията за властност оттука нататък не е сакралността, а суверенната концептуалност, която обаче не е либерален индивидуализъм, а парадоксално умее да се самоотрича в момента на появата си и така да оцелява и пребъдва, въпреки натиска на всякакви властови агенти и претенции отвън.
Do : Мона на 04.04.2020 в 15:26
Може би Адолф е за предпочитане пред разгула и извращенията на Содом и Гомора, царящи и насаждани на обезумялото от пропагандните атаки на малцинствената агресия и водено към самоунищожение, зомбирано от задоволеност население. Шведите едва днес признаха, че са извършили поередната фатална грешка с толерантното и либерално отношение към Ковид19 и сега ще ринат трупове с камиони. Така постъпиха и с избора на жена с неясна сексуална ориентация за глава на шведската църква и първото което тази хубостница направи, бе да свали кръстовете о църкви в Стокхолм за да не обиждали и дразнели прииждащите на талази рязани и забулени нови заселници. Късно е за тях, но за източноевропейците има шанс .
Отговор на 04.04.2020 в 15:56
Нищо, Виеовиорка, нищо, и след кризата ще продължат да продължават същите лица...
малко бивша съветска фантастика на 04.04.2020 в 17:01
Малко футурология. Глас от бъдещето. Два сценария: как ще се развие кризата - https://cont.ws/@max-sim/1632029
Костов на 05.04.2020 в 16:09
В текста на интервюто много подозрително отсъства каквото и да било споменаване на 'жълтите жилетки', а те са част от оригиналното заглавие. Май ни се предлага тенденциозно окастрен вариант ?
В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО на 05.04.2020 в 18:36
Джек Лондон в "Желязната пета" пише, че през 19ти век се е очаквало капитализмът да доведе до социализъм. Вероятно като убие аристократичният ред, но убива държавата - следователно и демокрацията. И се получава нечувана олигархия. Няма как, който държи хляба държи и ножът. Приватизацията е лишаване от държава, тоест и от демокрация. Ако поне 50% от икономиката е на държавата, кой капиталист ще налага "истината" си, че храни пенсионери, администрация, полиция, работници, и правителството, че всичко тече от тях. Приватизация ли, сбогом на демокрацията. И Е ТАКА. https://baricada.org/2019/02/08/neoliberalizmat-ne-iska-da-umre/
ПАЗАРЪТ РЕШАВА на 05.04.2020 в 18:40
На човек на земята, се падат 7 декара земя. Земеделска.. Това е равно на един ден храна за човек: 1 кг банани, 1 кг картофи, 1 кг царевица, 1 кг мляко, 150 гр сирене, 1кг домати, 1 кокошка, 5 яйца, 50 мл зехтин, 100 гр масло от мляко, 0,5 кг заешко, 0,5 кг шаранова риба, и това само от половината земя. Защото декар дава 4 000 килограма банани, декар - 3 000 кг картофи, 1000 кг царевица, 500 кг пшеница, 300 кг фасул, 500 кг фъстъци, 1000 кг лешници, 5-8 хиляди кг домати. А Сахара е 9 милиарда декара. Което е поне 30 000 милиарда кг банани. Или 9 000 милиарда кг царевица. НО ПАЗАРЪТ РЕШАВА, иска глад. Демокрацията е път към социализъм. И държавна намеса в икономика и работа за всеки, е път към социализъм - липса на богати и мафия. И това е спряно през 1970те. Ето защо няма план маршал за източна европа . През 1990те на запад получават много леви права - пенсионни и работнически, а на изток им ги отнемат. ... Представи си, че имаш 1000 работника, те ще могат ли да изкупят цялата ти продукция. Ако могат, значи си на нула печалба, и тогава защо да инвестираш. Щом в едно предприятие работниците не могат да изкупят всичко което са произвели, значи така е във всяко предприятие, в цял свят. Следователно артисва продукция. Но банките помагат, като връщат спестените пари за да се изкупи всичко, но спестеното и печалбите на богатите - те не харчат за масови стоки огромните си спестявания, се превръщат в дълг. Банките превръщат спестяванията в дълг. Но се насища нуждата от кредит и възможност да се изплаща, и става криза. Но пазарната икономика дава сила на богатите, и предпочитат война или друго, за рестарт на системата си, отколкото да се откажат от келепирът си. Да, могат да дават повече заплата, но това значи и по-малка конкурентност и по-малка печалба, гледат и конюнктурата. Джордж Буш - младши намали данъците, бюджетът е празен, растежът е под 1%, парите от намалените данъци не отварят работни места и са намалили потреблението, държавата движи парите - и те отиват за заплати и инвестиции - с което се разгаря икономиката, бизнесът чака да види растеж и пасува. 2001 11 август: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2001/08/11/210400_statistikata_se_usumni_v_novata_ikonomika/ http://www.theglobaleconomy.com/USA/Economic_growth/ След месец, сринаха близнаците - световният търговски център, което стана алиби за това федералният резерв и банките да му отпуснат краят, печатане на долари и даване на заеми на воля. Което направи световен кредитен бум, който се срути 2007ма.. А преди бумът имаше спукан дотком балон, вкарал в голяма рецесия САЩ, която рецесия Буш бореше с ниски данъци, и никой не вкара данъци за хазната им.
Helleborus на 05.04.2020 в 19:02
на 04.04.2020 А защо не си зададеш въпроса, ако НЯМА оригинали, то КОЙ ще дисциплинира? Истината си е Истина, без значение колко души я разпознават, следват, обичат, тя е вечна. Но тя САМА избира своите пророци. „Не вие избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод“ /Йоан 15:16/ Истината не желае да се налага насилствено. (поне засега и в този тоталитарен желан от вас стил) Тя желае нейните последователи да принасят плод и да бъдат светлина на човечеството, а не да го подчиняват. („да излезете в света“, а не да го управлявате) Но по-важният въпрос е, че това не са хората, които избираме с бюлетина (не им отричам правото да са вярващи) или хора, които и без бюлетина узурпират властта, с претенции и измами. С измамата, че ще го подредят чудно. С тази измама са извършени най-големите престъпления срещу човечеството, измамата на „правоверните“, всякакви фанатици, фарисеи, инквизитори, тоталитарни водачи. Историята учи, истинските избраници са изклани от правоверните фанатици. При всякакви режими, на всякакви континенти. Затова си е чиста мерзост да се обяснява, че светът ще се подреди по човешки, от някой пореден мераклия за неограничена власт. Подреден така, той ще носи повече белезите на звяра, отколкото ако се запази избора на хората (имат право да грешат). Когато има избор, поне „малкото стадо“ ще бъде светлинка в мрака. Колкото и да изброявате проблемите в света, най-големият проблем е когато една човешка власт се обяви за божествена (антихрист). Няма значение какъв етикет ще си залепи, християнски или друг. Ако тя е от Бога, не би съдържала никакви елементи на тоталитарност.

Напиши коментар