1 февруари 1945 г. - Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Датата, която влиза в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Както показва статистиката на смъртните присъди в различните страни - в България би трябвало да е имало повече "фашисти" на глава от населението, отколкото в страните от Тристранния пакт: Германия, Италия и Япония взети заедно.

 

 

 Възникване на идеята за Народния съд

 

Идеята на БКП за създаване на специален съд, пред когото да застанат виновниците за националните катастрофи, заляга за първи път 1919 г. в законопроект внесен от парламентарната им група за разглеждане в Народното събрание.

 

Отново през 1941 г. комунистите от името на ЦК на БКП излизат с обръщение към българите и предупреждение към институциите и политическите ръководства, че за своите деяния ще бъдат „изправени пред народен съд“. Същите послания се отправят и в края на 1942 година по радиостанцията им, която излъчва от СССР - „Христо Ботев“ През март 1943 година съдът придобива все по-ясни очертания относно създадането и целите му - той следва да се създаде при комитетите на ОФ и да се разглежда случайте на„шпионство, издайничество и провокаторство спрямо организациите на Отечествения фронт и неговите дейци“.

 

Създаване на Народния съд

 

Възникването на народен съд като орган става възможно след преврата от 9 септември 1944 година, когато на власт идва правителството на Отечествения фронт (ОФ) и България е окупирана от съветската армия. Създаден с „Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“, приета на 30 септември 1944 г. и обнародвана на 6 октомври същата година. Под "виновници" са посочени регентите, министрите, депутатите от ХХV ОНС, висши духовници и военни, както и други лица, с роля в политиката ни в периода 1941 – 9 септември 1944 г.

 

 

"Народният съд" действа от декември 1944 г. до април 1945 г. Общият брой на подсъдимите е 11 122 души в 135 процеса. От тях с оправдателна присъде или прекратено дело са около 2000 дела. Осъдени са 9155 души – една изключително висока цифра спрямо аналогичните съдебни процеси в Европа. Смъртните присъди са 2730, а 1305 подсъдими са с присъда доживотен затвор. Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди провеждането на съдебните процеси - например екзекутираните вече Райко Алексиев и Данаил Крапчев.

 

Историците не са на еднно мнение относно посочените цифри, но трябва да се има предвид, че и в официалните документи има разминаване.

 

Кървавият 1 февруари 1945 г.

 

Присъдите на „Народния съд” срещу политическия, военен и интелектуален елит на България от февруари 1945 г. са съгласувани с Москва чрез Георги Димитров, който по това време е депутат в съветския парламент и води активна коресподенция с ръководството на БРП /комунисти/, по-специално с бъдещия министър-председател Вълко Червенков, както и с Трайчо Костов.

 

Вълко Червенков, с телеграмаписана на руски език, съобщава:

 

„Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента!”

 

Георги Димитров, ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) пояснява и основните критерии - отмъстителност и и реваншизъм:

 

„Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля!“.

 

Присъдите на Първи и Втори съдебен състав са обявени на 1 февруари 1945 г. в 16 часа, държавното радио предава на живо. Площадът пред Съдебната палата е пълен с множество хора, който скандира „смърт”. На смърт са осъдени тримата регенти – принц Кирил, Богдан Филов и генерал Никола Михов, осем царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 година, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери... Хиляди са избити без съд и присъда.

 

Шест камиона с бризентови покривала чакат на входа на Съдебната палата от към ул. "Алабин". Започва извеждането на осъдените, които са с вързани ръце. Въпреки заповедта да бъдат натоварени на камионите в пълно мълчание, един от затворниците се провиква "Не трябва да плачем за нас, а за България" и запява химна "Шуми Марица". Това е инвалидът от войната, министър и писател Тодор Кожухаров. Принуден е да замълчи след удар с приклад в тила. Осъдените са откарани в околността на Софийските гробища в Орландовци, където са разстрелвани един по един, а труповете са бутани в яма от бомбардировките.

 

Зарити са със сгурия, по-късно отгоре е направено сметище. Липса протокол от екзекуциите.

 

Източник: "Исторически дневник"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

36 коментар/a

observer на 01.02.2020 в 13:24
Има също план България да се присъедини към Югославия на Тито с по-голяма автономия от съюзните републики, а към югославска Македония да бъде присъединена българската ѝ част. В Белград дори е издигната новата сграда на общия парламент, с югославски и български сектори. Конфликтът между Тито и Сталин слага край на плановете, а Тито се превръща във фашист. Инициаторите не са съдени за национално предателство.
Професор, историк на 01.02.2020 в 15:03
Днес няма единение между нас българите. Разделени сме на две и толкова. Вече 30 години не вървим заедно м една посока, а трябва. Според мен причината е по скоро в миналото. Ето цифрите. В периода от 1919 г. до 9.9.1944 г. в България фашистите са избити общо 31 124 комунисти, земеделци и техни близки. В периода от 9.9.1944 г. до 1961 година комунистите през съд, без съд са избили общо 28 176 фашисти и техни наследници. Вече на всеки е ясно, че докато резултатът не бъде изравнен няма как да сме еднни. Става дума за още 3000 глави на фашисти или по скоро на техните наследници. Вместо да се цепим, най добре е тази работа да бъде свършена и да потръгне някак си живота.
Отвратен на 01.02.2020 в 15:09
Историята на международните отношения отдавна е отхвърлила спекулациите, че Народният съд в България е противозаконно учреден съдебен орган. Той е учреден със закон, който е приет в изпълнение на основополагащи международни документи, част от които са юридически. Неговите принципи и цели залягат в Споразумението на България с Антихитлеристката коалиция от САЩ, Великобритания, СССР и Франция, а по късно в мирния договор на България от Париж, с който са определени днешните граници на България. Всеки средно грамотен човек знае, че страната ни е била юридически обвързана с международно задължение да учреди Народен съд над лицата, виновни за водене на Втората световна война, България изпълнява международно задължение, от чието изпълнение зависят границите на държавата и нейното политическо устройство. В първите години след войната, България е била "вражеска държава" по смисъла на чл.53 от Устава на ООН от 1945 г. Ако не бе учредила Народния съд, България щеше да наруши Парижкия мирен договор и Споразумението за примирие със САЩ, Великобритания,Франция и СССР. Всеки, който има елементарно понятие от международни отношения и международно право, може да си представи последиците за България, ако от позицията си на победена страна не беше изпълнила условията на победителите.Голяма част от подсъдимите на Народния съд са били откровени привърженици на фашистката и нацистка идеология. Сред тях има лица с доказано сътрудничество с фашизма и хитлеризма. Някои от тези лица са увековечени на снимки с хитлеристки символика - униформи, знаци, поздрав с изпъната ръка. Някои от тях са подписали Документа за присъединяване на България към страните от Оста - Германия, Италия и Япония. Някои от тях са подписали акта за обявяване война на САЩ и Великобритания на 01.03.1941г. Какъв беше проф. Богдан Филов? Той не е съден затова, че е професор! Чий подпис стои под акта за обявяване на война на САЩ и Великобритания? Защо България бе квалифицирана като вражеска държава от победителите във войната? Защо София бе бомбардирана от англо-американската авиация? Кой предлагаше изпращане на български войски на Източния фронт против СССР? Кои депутати гласуваха нацисткия закон за защита на нацията? Кой заповяда носенето на жълтите звезди на дрехите на българските евреи и тяхното интерниране от столицата? Срещу чий акт се надигнаха тогава левите сили в България, БПЦ, някои депутати от Народното събрание? Извърши ли се депортиране към лагерите на смъртта в Германия на десетки хиляди евреи от зоната под българско управление в Македония и Беломорска Тракия? Кой създаде поста Комисар по еврейските въпроси и назначи на него Александър Белев? Колко десетки хиляди бяха убитите, осъдените на лишаване от свобода, въдворените в лагери, интернираните противници на съюза с Нацистка Германия? Кой подписа смъртната присъда на Вапцаров? Кой подписа смъртните присъди на децата от Ястребино, на детето Чампоев, на детето Палаузов? Кой обявяваше награди за отрязана партизанска глава?
observer на 01.02.2020 в 15:29
Единият брат убит комунист по време на терора след Септемврийското въстание, другият Девети го заварва кмет. Закрват го в околийското управление на полицията и го бият. Животът му спасява първи братовчед, лекарят лекувал Чочоолу. После все пак го тикат в лагер. Излиза от лагера и умира. Това са факти. Както и лежалият преди и след Девети Дертлиев, съденият Москов, социалдемократът, когато те са приравнени с фашистите. Има и такива, които са си заслужили смъртната присъда. Има и други, Димитър Талев например. Той пък бил против македонизацията на Пиринско. А приятелят на Царя Елин Пелин за малко да го убият, но нищо не излиза. Превключва и започва да възпява. А след Десети у нас се твърдеше пък, че фашизъм у нас е нямало изобщо, били сме уникални, демократи съюзници на Хитлер. Имало е и лично отмъщение, прадядото на Бойко, обикалял булките на фронтоваците. Тия хора поне ги разбирам.
Николай Подгорни на 01.02.2020 в 16:17
Така нареченият Народен съд уби цвета на българския народ.
Статийката е лъжлива на 01.02.2020 в 17:26
Внушава се, че Народният съд е създаден по инициатива на БКП и лично на Георги Димитров, което не е вярно. Народният съд е създаден в изпълнение на решенията на Ялтенската конференция и цялата му дейност преминава под контрола на Съюзническата контролна комисия. Освен "политическия, военен и интелектуален елит", за който плачкат димукратити, са осъдени десетки военни престъпници от Окупационния корпус - убийци, изнасилвачи и мародери, които сега са реабилитирани като жертви на комунистическия режим.
незнайко на 01.02.2020 в 17:56
Като като били унищожили цвета на нацията, от къде цъфнахте такива умни и красиви?
Мильо Лудия на 01.02.2020 в 18:19
Историята не е броене на трупове. Това е вторият народен съд. първият е след първата национална катастрофа при правителството на Ал. Стамболийски. Втория е след втората национална катастрофа. Третият ще бъде след като завърши прехода, т.е. третата национална катастрофа. Проблема е в катастрофите, а не в осъдените, щото ако нямаше катастрофи нямаше да има и жертви.
Христо Георгиев на 01.02.2020 в 18:25
Психография на политическите затворници след 9.09.1944 г. https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/psihografiya-na-politicheskite-zatvornitsi-sled-9-09-1944-g.112930 П.К. Чинков: Ако изброя всичко, каквото ми е известно за тях, и мъртвата хартия би се възмутила Из споменника на П.К. Чинков, Централен софийски затвор Публикува се за първи път За никого от окончателно помилваните през първите две-три години политически затворници не мога да кажа, че се е "поправил", или променил. Тъкмо напротив, помилвани бяха онези, които не са се никак променили, сиреч онези, които и в затвора си останаха двуличници, лицемери и подлизурковци, каквито са били винаги... Подлизурство и ласкателство, каквито бяха чужди на криминалните, бяха обикновеното оръжие на политическите. Една форма на подлизурството: да носиш в джоба си съветската конституция, да я четеш и препрочиташ и да си отбелязваш някои работи в нея, да разискваш по нея с някого от главните надзиратели, а в същото време да не си и помислял да прочетеш някога българската конституция... Първи се поддадоха на "политическото" влияние на новото време в затвора младите офицери, между които и един осъден на смърт бивш министър на войната... Но не се излъгаха в своите сметки тези подли хора. Никой от тях не ходи на "дърводобив", не строи дига, не пренася тухли и камъни - нито бившият министър на финансите Димитър Савов, нито бившият народен представител Петко Балкански... И с цената на какво получаваха те благоволението, което се изсипваше щедро над тях? Ако бих рекъл да изброя всичко, каквото ми е известно, струва ми се, че и мъртвата хартия не би търпяла да се пишат върху нея гадостите, които вършеха някои хора, и тя би се възмутила и разбунтувала... В Александровската болница един подпоручик, осъден за проява на жестокост при провеждането на някаква акция срещу партизаните, се разтреперваше като болен от малария само при мисълта, че ще му вадят тампон от носа, след като му беше направена операция в носа, а когато тампонът действително бе изваден, той припадна в превързочната и бе донесен в стаята на ръце от двама души... Имаше много други политически затворници, особено между бившите офицери, полицаи и жандармеристи, които въпреки суровия си характер и жестоките си прояви в миналото, сега изпадаха в панически страх при мисълта, че може да бъдат наказани - и това ги правеше кротки като агънца, послушни и изпълнителни... ..Не зная откъде вземаха затворниците в първите месеци след девети септември толкова много пари, но на мене ми правеше силно и тъжно впечатление, че много от тях закусваха с банички, като даваха по стотина лева на закуска и си купуваха свински пастет, консервирани кокошки и малинов сироп по няколкостотин лева бутилката. В отделението на бившите министри и народни представители редовно внасяха печени кокошки и пуйки, торти и всевъзможни други лакомства, бившият министър на правосъдието, авторът на "Теорията на фашистката държава" д-р Александър Сталийски получаваше почти всеки ден фазан или кокошка, а Димитър Гичев, когато беше на симулационно лечение в Александровската болница, получаваше цели печени агнета... Царският съветник Светослав Балан пък, в Ушната клиника на Александровската болница, след като му бяха оперирали сливиците, получаваше от къщи сладолед в сребърна купа... Подобно беше положението и с многото пари, които получаваха и с които разполагаха политическите затворници. Някои от тях получаваха суми, положително по-големи от месечната заплата на един надзирател... Дразнеше и това, че много бивши министри и народни представители не приемаха да изхвърлят сами, по дежурство, нощната кофа или да си перат носните кърпички, ами плащаха за това на криминалните, които биваха допущани в нашето отделение, за да ни прислужват. Единствено от големите бившият министър на финансите Марко Рясков си вършеше всичко сам... За най-богат в затвора се смяташе бившият народен представител от с. Биволаре Георги Миков, който имал семепроизводно стопанство, оценявано на 500 милиона лева. Заедно с други политически затворници Георги Миков играеше всяка вечер до полунощ - до след полунощ понякога - на карти и редовно всяка вечер губеше по 800, 900, 1000, 1150 лв. и т.н... Ако тази картина не е достатъчна, за да илюстрира положението в ония първи месеци и години след девети, пък и по-късно, не зная как иначе да го илюстрирам.
Така нареченият Народен съд уби цвета на българския народ. на 01.02.2020 в 18:27
“Чудя се дали ако, дай Боже, скоро има Народен съд, който да осъди на смърт цялото Народно събрание, цялото правителство, повечето кметове, хиляди общински съветници и известен брой обикновени престъпници, след време историците ще говорят как е бил избит цветът на нацията? Защото цветът на нацията в момента са Борисов, Пеевски, Каракачанов, Горанов, Симеонов,Марешки, Сидеров,Цацаров, Екатерина Захариева, Домусчиев, Гешев, Меди Доганов и други подобни.“ К.К.
Неисторик и непрофесор на 01.02.2020 в 18:32
Гражданската война започна през 1900 година със Селските бунтове, потушени с кръв от армията и полицията, ръководени от министъра на вътрешните работи Васил Радославов. Следват Войнишкото възстание, Превратът на 9 юни, Септемврийското въстание, Белият терор ... плащането на 50 000 лева за отрязаяна партизанска глава, подпоручик Йорданов и дечицата в Ястребино... та до ден днешен. Гражданската война продължава ...
50 000 лева за отрязаяна партизанска глава, на 01.02.2020 в 18:38
Той борисов и сега ще плати 50000 за партизанска глава ама няма партизани.
Комунистчетата пак се опитват на 01.02.2020 в 18:40
Да се оневинят и пак да вадят въглените с чужди ръце.Откъде горният другар измисли,че избитите комунисти до 44-та са 32 000, а след 9-ти избитите фашисти са 28 000. И по този случай /ВИДИТЕ ЛИ/ трябвало да се избият още 3-4 000 фашиста и техните наследници/??/та да се успокои държавата. Боже! Ела си събери вересиите. Нали документи не били останали? Нали никой не знаел колко са избитите в Белене, Скравена, Слънчев ден и пр.? Нали с това се оправдавахте, че не били избити `много` ама то и без това доказателства няма и затова да обърнем гръб на миналото и да вървим заедно напред. Пък и онези в Белене и пр. СИ ЗАСЛУЖАВАЛИ да бъдат избити Но първо да се избиели ОНЕЗИ 3-4 000 И техните наследници /!/. Е, колкото и да не искаш да не мислиш лошо за комунизма и комунистите, колкото и да си казваш - ми и те са хора, само като прочетеш този комунистически бълвоч и забравяш за всяка жалост. Та така - ще им спретнем едни кошаревски свидетели и ще ги убием тези мръсни фашисти. Ама защо и наследниците им - това само комунистическите пачаври могат да кажат. Мирчо Спасов - този гнусен убиец от Слънчев ден, за когото през 90-те имаше много бивши концлагеристи, които по телевизията разказваха за `дейността` му по-късно му спретнахте едно грандиозно погребение. Не, той не мина през `демократичен` съд, той умря кротко в леглото си, а после на погребението му имаше речи, венци и хвалби.
Мильо Лудия на 01.02.2020 в 19:34
Мирчо Спасов - този гнусен убиец от Слънчев ден Ефенди, преди Мирчо Спасов имаме лицето Харлаков, фактически убиец на мин. председателя Стамболийски, който е писан като жертва на комунистическия терор. Около 25 000 са жертвите на фашисткия терор от войнишкото въстание до 9 септември.
trasporter на 01.02.2020 в 19:58
Има данни, които трудно водят до обективна оценка. Например: Таблицата по-горе е много съмнителна за Италия, Югославия, Гърция, дори Франция. ВСВ не свършва на 9.9.44, а на 8/9 май 1945!

Напиши коментар