Това, което днес се нарича популизъм, отчасти е реакция на света, управляван от технократичния елит, от Iyi - интелектуалци, но идиоти (intellectuals yet idiots). Тези, които днес управляват обществото, със сигурност имат висок коефициент на интелигентност, но са напълно некомпетентни в други области и хората го усещат. Широката публика трябва да знае, че коефициентът на интелигентност не е мярка за интелигентност, а за способността за преминаване на IQ и училищните тестове, качество, характерно за хора, които не се отличават с голяма дълбочина. Абсурдно е да се наемат хора въз основа на тестове, докато работата им няма да има нищо общо с тези тестове. Така се наемат зубрачи, които умеят да отговарят повърхностно, бързо и хладнокръвно на въпроси. Виждаме ги на върха на държавата, но също и в науката. Насим Никълъс Талеб, бившият брокер, станал философ, автор на бестселърите “Черният лебед” и “Антикрехкост”, смята, че интелигентността не може да се измери, коефициентът на интелигентност не може да бъде прогноза за успех, а предаването на наследствеността е съмнително. Интервю с Талеб публикува “Поан”.

 

 

- Известно е, че се интересувате от риска и несигурността. Неотдавна открихте ново поле за битка: критика на коефициента за интелигентност (IQ). Защо? 

 

- Първата ми критика е свързана с проблема с безизходността на IQ: според мен коефициентът за интелигентност измерва само капацитета за успех на тестовете за IQ. Така че се съмнявам, че може да предскаже, както твърдят неговите последователи, постиженията и успеха в живота. 

 

Обикновено тези, които имат висок IQ, са добри на изпити в много структурирана среда. Така те получават добра работа, с добри заплати, но това са работни места, които се получават чрез полагане на изпит - както е във Франция с конкурсите, където много некомпетентни хора, които обаче са добри в това упражнение, получават високи постове, особено в администрацията. 

 

Изследователите, които работят върху IQ, сами показаха, че връзката между коефициента на интелигентност и успеха (определян обективно чрез нивото на заплатата) е слаба, но според моите изчисления тя е още по-слаба. Това означава, че предимството, което дава IQ, всъщност е минимално, пренебрежимо, може би отрицателно. Нито едно стандартно проучване не отчита това. 

 

- Защо е тази настойчивост, особено на поведенческите психолози, към коефициента на интелигентност?

 

- Първо, те обичат да продават неща - на армията, на администрацията, на компаниите и т.н. Те са шарлатани, защото според мен не знаят нищо за статистиките в реалния свят. На следващо място, и това е опасно, тук виждам скрита мания за “расите”. Много изследователи наистина смятат, че коефициентът на интелигентност не само е наследствен, но и поради тази причина се различава според “расите”.

 

- Наследим?

 

- Наследствен. По-конкретно имам предвид работата на изследователя Робърт Пломин и всички онези, които го подкрепят. Опростявам, но тези хора смятат, че ако погледнем ДНК-то на едно дете, можем да предвидим бъдещите му оценки по история. Обвинявам Пломин, че е некомпетентен в сложни системи. Според моите изчисления връзките, които Пломин открива между гените и коефициента на интелигентност, са напълно надценени. Най-вече защото той не разбира това, което се нарича непреходност на връзките. Ако гените ви са свързани с вашия IQ и коефициентът на интелигентност е свързан с вашия успех, гените ви не са непременно свързани с успеха ви: това е важно статистическо правило. 

 

- Според вас интелигентността не се предава естествено?

 

- Не казвам точно това. Но твърдя, че наследяването на интелигентността е много по-сложен процес, отколкото си мислим. Един от методите, използван от Пломин и хората около него, е да сравнява двуяйчни и еднояйчни близнаци и, наблюдавайки разликата между тях, да достига до това, което се нарича наследяемост*. Но наследяемостта според мен е по-скоро знак за различията в околната среда. 

 

Да си представим еднояйчни близнаци в днешния свят: те ще бъдат много по-свързани помежду си по отношение на диабета, отколкото двуяйчни близнаци, поставени в една и съща среда. Поставете ги в Сахара през 1722 г., тази разлика в съответствията няма да съществува, защото няма да има диабет! Съотношенията между гените и човешките характеристики - сред които интелигентността - винаги зависят от съответната заобикаляща среда. Така че психолозите често са обезоръжени от феномена, известен като ефекта на Флин, който показва, че коефициентът на интелигентност се е увеличил с 20 до 30 пункта в някои страни през последните петдесет години. Как IQ може да се наследява, ако така се увеличава? Хората не са си променили гените - за това са нужни 10 хил. години!

 

- Преди малко споменахте “расата”. Какво имате предвид? 

 

- Този вид изследвания и то не само върху интелигентността, могат да накарат хората утре да кажат: “Няма да наема този бегач, защото бяга добре, а защото е етиопец”. Това ще доведе до расистки политики във всички области, защото ще съдим за качествата на хората според груповата им принадлежност, а не според индивидуалните им качества. 

 

Довчера казваха, че хората от Юга са по-низши от тези от Севера заради климата - аз самият съм го чувал във френската гимназия! Това е абсурдно, имайки предвид, че цивилизацията е започнала във Вавилон и Египет, места, малко известни със своите ски писти! Ако бяха направили тези генетични заключения през 1000 г., щяха да кажат “топла страна - предприемчиви хора и обратното”. Това са първични разсъждения, направени без да се помисли, че ако бяха направени в миналото, щяха да бъдат погрешни. В крайна сметка, бих предпочел расистите да кажат: “Аз не обичам чужденците”, отколкото да се крият зад псевдонаука. 

 

- Може ли да има по-добър начин да се измери интелигентността и евентуалното ѝ предаване?

 

- Не! Видяхте ли размера на носа ми? Той е много голям и това е нещо, което се наследява. Да пробягаш добре 100-те метра е горе-долу същото. Това са ограничени проблеми. Но интелигентността е сложен проблем и в една сложна система не можем да знаем какво ще бъде добро или лошо след двадесет години. Това, което казват привържениците на коефициента на интелигентност, е: “Едно Мазерати на писта изминава Х километра за Y секунди”. Но в час пик в Лондон велосипедът ще се справи много по-добре, а в Амазония или в планината един джип ще бъде много по-бърз! Така че трябва да предвидите както колата, така и бъдещата среда (класическият аргумент на Хайек и Попър). 

 

Интелектуалният свят не е едноизмерен. В наши дни най-добрите компютърни програмисти са бивши мързеливи ученици. Защо? Защото образованието, което съществува днес, не умее да предугади определени умения, особено онези, които се изискват от сложни системи като информатиката. Така че в колежа би трябвало да има по-малко тестове по елементарна математика и повече за способността да се борави с алгоритми. 

 

- Смятате ли, че всичко е култура, че нищо не е природа, както обичайно се смята във Франция?

 

- Съвсем не! Да се каже едновременно “всичко е култура” и “всичко е генетично” е вярно! Разделението между природа и култура е напълно абсурдно, както в моя пример с Мазерати. Винаги има комбинация между гените и околната среда. По-специално защото по въпроса за гените изследванията се сблъскват с един проблем, който се нарича бича на измерението. Един пример: успяваме да открием само моногенните заболявания. Щом нещо е многогенно, то става експоненциално по-сложно. 

 

Може би има наследственост в интелигентността, но все още не можем да го докажем. Така че това, в което вярвам, е нито пълен културен детерминизъм, нито пълен генетичен детерминизъм. Непредвиденото взаимодействие между един спящ ген и определена околна среда би могло да създаде гений! 

 

- Дебатът за коефициента на интелигентност е важен за изследователите, но с какво този проблем е важен за нас?

 

- Първо, широката публика трябва да знае, че коефициентът на интелигентност не е мярка за интелигентност, а за способността за преминаване на IQ и училищните тестове, качество, характерно за хора, които не се отличават с голяма дълбочина. На следващо място, има последствия върху пазара на труда. Опитват се да накарат работодателите да използват тези тестове, докато в истинския живот нещата не се случват по този начин. Независимо дали искате да наемете продавач или сериен убиец, вие ще гледате резултатите, а не коефициентите им за интелигентност. Абсурдно е да се наемат хора въз основа на тестове, докато работата им няма да има нищо общо с тези тестове. Така се наемат зубрачи, които умеят да отговарят повърхностно, бързо и хладнокръвно на въпроси. Виждаме ги на върха на държавата, но също и в науката. 

 

Няма ли науката да бъде много по-жива днес, ако учените се избираха според по-стабилни критерии? И кои са четирите най-влиятелни личности на модерните времена? Айнщайн, Фройд, Маркс и Дарвин. Нито един от тях не е бил стандартен учен (Айнщайн не е бил университетски преподавател по време на славния си дебют, Дарвин се е провалил като студент по медицина). Сигурен съм, че прекарваме времето си в пропускане на големите гении. 

 

 

- Това предпочитание към назубрената интелигентност западен или универсален недостатък е?

 

- Това е скорошен проблем. Дълго време мислителите са били самоуки и са се задълбочавали, без да бързат. Сега ние индустриализирахме обучението. 

 

- Десетилетия наред насърчавахме зубрачите в училище. Толкова лошо ли е това?

 

- Да, защото това, което днес се нарича популизъм, отчасти е реакция на един свят, управляван от технократичния елит, от Iyi - интелектуалци, но идиоти (intellectuals yet idiots). Отричането на климатичната промяна е същото: подигравка с Iyi. Разберете ме правилно: изобщо не очерням знанието, влюбен съм в знанието. Но не харесвам неговата проституция. Тези, които днес управляват обществото, със сигурност имат висок коефициент на интелигентност, но са напълно некомпетентни в други области и хората го усещат. 

 

- Споменахте климатичната промяна. Какво мислите за екологията?

 

- Защитавам принципа на предпазливостта: природата е сложна система и не трябва да се месим в нея. Днес една мафия от шарлатани се опитва да се възползва от факта, че обичаме природата, за да ни плаши. Следователно трябва да се опитаме да защитим природата, като я разбираме, но също така да се защитим от шарлатаните. Този двоен принцип отговаря на общата идея, която развих в книгите си: когато не разбираме нещо, не поемаме рискове. 

 

- Например?

 

- Имам предвид ГМО, на които се противопоставям. Дори и да не знаем как точно ГМО могат да ни навредят, не в това е въпросът: нещата, които причиняват болка, не са предвидими, само когато ни боли, го разбираме. Затова е по-добре да се предпазим от тях. Защитниците на ГМО смятат, че параметрите на този проблем са очевидни, докато всичко е непрозрачно. Някои проблеми не се поддават на този тип прости решения, защото усилието, необходимо за тяхното решаване, се увеличава с размера на проблема. Природата е един от тях, тя е голям и сложен алгоритъм, чиито компоненти не могат да се разделят, за да се изучат подробно. 

 

Такъв е случаят с ефекта на гените: един ген - добре; два гена - работата се усложнява; колкото повече са, толкова повече имате нужда от много по-голяма изчислителна мощност. Ние нямаме достатъчен изчислителен капацитет, за да разберем ефекта на ГМО върху околната среда. Така че изобщо не е ирационално да не им вярваме. Не е нужно да доказвам, че водата, която намирам на земята, е отровена, за да не я пия. Колкото повече има несигурност, толкова повече знаем какво да правим. И когато ви кажат, че няма никаква идея за щетите, причинени от ГМО, това не е аргумент, защото това, че нямаш доказателство за вреда, не е същото като да имаш доказателство, че няма никаква вреда.

 

- Един от мотивите на производителите на ГМО е да нахранят 7 млрд. души. Не е ли похвално?

 

- Има нещо по-добро. Знаейки, че много голям брой хранителни продукти се развалят, приоритетът според мен е да се уреди простия проблем с транспорта. Производствената цена на един домат, който купувате в супермаркета, представлява 15 процента от продажната му цена, останалите 85 процента са за транспорт и инвентар. Може би ще се намери решение от страна на компании като “Амазон”! Следователно имаме избор между безрисково решение и едно потенциално много рисковано решение.

 

- И накрая, един съвет за по-добър живот?

 

- Днешният свят е много по-сложен от вчерашния. Но колкото по-сложен е светът, толкова повече трябва да се върнем към природата: да се откажем от управлението отгоре и да предпочетем органичната компетентност. Светът на компютрите е такъв - това е свят на санкюлоти. 

 

 

* Наследяемост - вероятност да бъдат наследени определени генни характеристики (бел. пр.).  

 

Заглавието е на “Гласове”

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

20 коментар/a

Ханибал Барка на 17.10.2019 в 13:47
Убийствено интервю! Удоволствие е да се чете всеки ред от него.
Helleborus на 17.10.2019 в 14:50
Класическите думи са мъдрост и разум. Мъдростта е свързана и с придобития рефлекс, когато и чувствата ни са вече обучени да различават доброто от злото, а разумът представлява ум, който разбира, разбиращ ум. Въпросът е какво точно трябва да разбира този ум, защото има немалко схватливи хора - схемаджиите също са схватливи. Но първоначално думите за мъдрост и разум са се отнасяли единствено за това, дали нашият ум общува с божествения ум. Хората никога не са считали, че знанието са някакви голи факти, те са знаели, че то е субективно и са търсели единствения Учител, божествената истина и светлина. Истинското знание дава цел, мотивация, характер, то е ЖИВ водач, Дух, а не буква. Има две трактовки за успех, божествена и бесовска, затова няма как да се разберем кой е наистина успешен, кой беше по-успешен, Левски, Ботев или убийците им? Кой беше по-успешен, фарисеите или Сина Божи? Като кой от тях реално ще живеем? (понеже няма нищо по средата) Разумяващият ум успява да схване, че има една по-мащабна картина и по-дългосрочна перспектива, в която всъщност животинският, хищнически ум е ограничен в своя успех само до плячката, която е успял да заграби и до моментния си триумф, после следва смърт. (те вече са получили своята награда) Определени врати остават затворени за тях! (както в древните рицарски романи, където не може да минеш нагоре, ако не извършиш геройство) Прилича си на омагьосан кръг, за да имаш разбиращ ум, той трябва да произтече отгоре, а за да успееш да видиш горното, трябва да имаш такъв ум... както и за да разрешиш това противоречие. Завършвам с нещо, което масово не се разбира, ние не сме управлявани от политиците, управлявани сме от такива сили (бесовски или божествени), чрез емоциите и страстите си. Ние сме наранявани, съкрушавани, обезверявани и озлобявани от невидими сили. (като дименторите от детската книга) Дори една подобрена среда в училище или в града, не могат да предотвратят това, защото врагът ни е вирус. Как се лекуват вирусите? ВСЕКИ САМ ПО ОТДЕЛНО се възстановява, чрез вътрешната борба и имунитет на своя организъм. Няма групово изцеление, включително политическо, дори Христос изцеляваше хората един по един, като изгонваше личните им демони. Действително човешкият метод за мерене на интелигентност няма никакво отношение към успеха.
100% дебил на 17.10.2019 в 18:37
Тази констатация важи и за България, като изключим "интелектуалци"....
OLD на 17.10.2019 в 18:52
Съгласен със споделеното от Ханибал Барка . В днешно време е като Пророк, който може да разбере " мозайката" от думите му . Благодаря на Редакторите !
Спиноза на 17.10.2019 в 18:57
"зубрачи, които умеят да отговарят повърхностно, бързо и хладнокръвно на въпроси" - точно определение за психопати! Когато те управляват психопати, никога не свършва добре. В Обединеното кралство имат програма за наемане на психопати, необходими за взимане на управленски решения в екстрени ситуации.
Как Така на 17.10.2019 в 20:07
У нас сред представителите на прослойката "интелектуалци, но идиоти" се открояват Плевнелиев, Захариева .... Останалите са просто идиоти.
л.в. на 17.10.2019 в 20:17
Природата е естествена, културата е изкуствена, логосът е свръхестествен и само нему принадлежат категориите-за и връзките-между първото и второто.
1978 на 18.10.2019 в 09:43
Аз пък не съм съгласен с автора, и с много от тезите му. По отношение на генетиката скромното ми мнение е, че гените до голяма степен определят потенциала на човек, а дали този потенциал би се развил зависи от това, на което той казва "околна среда". Не ми е известен случай, в който африкански негър, свален от дървото и обучен възможно най-добре, да е станал (примерно) добър математик. След няколко поколения може би би било възможно. Да не забравяме, че човек има двама родителя и генетичния коктейл без външна намеса с в голяма степен непредсказуем. А и в модерните времена, в които живеем, подобни изследвания ще са, времеемки (поне десетки години) и неполиткоректни, т.е. невъзможни. Тезата му, че трябвало да се наблегне на алгоритмите, вместо на елементарната математика е невярна, защото елементарната математика е основата, на която стъпва не толкова елементарната математика, също така и алгоритмите, т.е. без нея не може. Специално при програмирането математиката (не елементарната) е основна, без нея добро програмиране няма. А по отношение на "интелектуалния" елит (поне видимия, за другия не знам), човекът според мен пак бърка - елитът не е интелектуален, а бюрократичен (и донякъде кастов), и това, че можеш да избълваш куп клишета на новговор за единица време не те прави нито умен, нито интелектуалец. Кой от тези е "интелектуалец" (в което и да е значение на думата) - Юнкер, дер Лайен, Туск, Меркел, Макрон? Тръмп, Клинтън, Байдън, прочее? Габриел?!?! Или /поставяте тук името на кой-да-е-еврокомисар/, при избора на които най-важното в момента е ... полът?!?? А само като си помисля за нашите тук, ме напушва смях - Цв, Баце, Чехлю, цялото правителство - бъка от "интелектуалци", които четат и смятат с пръсти...
Името ми е Червен на 18.10.2019 в 09:53
Отлично интервю! Като прочета такова нещо, си казвам, че все пак има надежда за човечеството. Не мога да се съглася само с тезата за интелектуалците идиоти. Ако са идиоти, значи не са интелектуалци. Интелигентен човек не означава интелектуалец. И не знам някога някъде да са управлявали интелектуалци. Те обикновено се държат встрани от властта.
Отговорен на 18.10.2019 в 10:01
Благодаря, Гласове ! 1978 на 18.10.2019 в 09:43 : Srinivasa Ramanujan, не е негър, но е тамил, дълбоко религиозен и няма образование. Велик математик !
и едно допълнение на 18.10.2019 в 12:27
Все пак тамилите са част от една екстериториална цивилизация (вж. Палийския канон като основното четиво на будизма, както и движенията за свободата на о-в Цейлон срещу британския колониализъм). Докато африканските култури са само местни, и до въздигането на САЩ - без екстериториален принципал.
Желязко Желев на 18.10.2019 в 17:11
Това за идиотите в управлението е много стара теза.За българските условия съм я пробутвал поне 100 пъти в постове в "дневник" Дори и интелектуална проституция не веднъж съм употребявал.Но Талеб може и да не ме знае,но със сигурност знае кой е Бъфет Уорън.Та тай Бъфет/един от най богатите/казва ,че всяка организация/бизнес/ винаги достига до фаза да бъде управляван от идиоти.Не уточнява образовани или не.
Отговорен на 18.10.2019 в 17:16
Желязко Желев на 18.10.2019 в 17:11 : Все пак това са две различни неща. Достигането на нивото на некомпетентност (от "Принципът на Питър", хубава макар много стара книга) и "интелектуалците идиоти" на Талеб.
модерно робовладелство на 18.10.2019 в 19:22
Очевидно такива интелектуалци-идиоти от управляващия елит има предвид Талиб - новината изтече преди малко: "Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че някои европейски страни са изразили готовност да приемат на териториите си бойци от терористичната организация Ислямска държава. "Това е много добра новина, но това трябваше да бъде направено веднага след като ние ги заловихме. Така или иначе, това е огромен прогрес в позицията им" – написа Тръмп в своя Twitter." - https://vz.ru/news/2019/10/18/1003818.html
OLD на 18.10.2019 в 19:48
RE : Отговорен на 18.10.2019 в 17:16 ; Трудно се разбират сложни неща, на външен вид. Но трябва богата библиотека, в персоналното PC. Дано разбере, че са прости !

Напиши коментар