Грижата за обикновените и често онеправдани хора е заложено в старо- и новозаветните принципи от хилядолетия. Нерядко обаче тази грижа успешно се използва в борбата за власт чрез революция. В общества, доминирани от недоимък - крайно бедните или пролетариите [1] са естественият инструмент на гладните за власт “революционери”, които действат в синхрон с много почтени личности, искрено загрижени да подобрят живота на хората около тях.
 
 
 
 Арх. Христо Генчев и доц. Марин Генчев
 
 
 
В Европа тази симбиоза от благородни и властолюбиви хора започва да се разпада след Втората световна война с практическото заличаване на крайната бедност от все по-ефективния в производството на блага капитализъм. Това разцепване на левицата става явно в началото на 60-те години. Тогава едната част от социалистите се посвещава на решаването на нововъзникналите предизвикателства пред обикновения човек, а другата заклеймява пролетариата като “обуржоазил” се и се впуска да търси други “онеправдани” малцинства, в чието име да узурпира държавната машина.
 
 
В момента финалът на този епизод в европейската история се разиграва пред очите ни. Партиите, исторически защитавали трудовия човек са изправени пред следния избор:
 
- да защитават интересите на обикновените граждани или
 
- да се борят за революция в името на “онеправдани” социални групи, която да завърши с овластяване на привилегировано глобалистко малцинство.
 
 
Социалистическите партии, решили да направят първото, печелят гласове на избори, но губят международна подкрепа и биват обявявани за “Тръмпистки”,  “Орбанистки” и “популистки” от “прогресивни” медии и интелектуалци. Партиите и личностите, тръгнали по втория път, жънат успехи на международната сцена, но напълно се откъсват от избирателите си и започват да разчитат само на твърдия си електорат.
 
 
За да онагледим какъв избор прави Партията на европейските социалисти (ПЕС), е добре да си припомним кой беше най-важният проблем в България през последните години, предизвикал реакция на европейската левица.
 
 
Това не беше драмата около Пакта за мобилност (наречен “Макрон”), който отнема поминъка на десетки хиляди източноевропейски шофьори и техните семейства, но целта му е олигопол от големи западноевропейски транспортни фирми. Противно на логиката за защита на обикновените хора, на 13 октомври 2017 г. транспортните министри от ПЕС с двулични аргументи подкрепиха този пакт [2].
 
 
Не беше проблем съдбата на 1000-та работници, загубили от днес за утре работните си места в заводите на "АЛС България" през февруари тази година. Трагедията да останеш без работа посред зима не бе дори забелязана от европейските социалисти. Нито председателят на ПЕС, нито която и да е друга от водещите фигури на ПЕС дойдоха в България, за да посетят хората в Мусачево и Ботевград и да предложат помощ.
 
 
Не бяха проблем и сериозните затруднения на българския зимен туризъм, спиран от малки, но добре организирани лобистки групи, защитаващи в крайна сметка водещата роля на западноевропейските курорти. През последните години не видяхме нито един представител на ПЕС, който да защити поминъка на хората от Банско.
 
 
Не бяха проблем и стотиците хиляди българи, поробени от банки и кредитори, лишени от възможността да обявят частен фалит и да започнат на чисто живота си [3]. И тук нито един представител на ПЕС не защити трудовите хора срещу интересите на мултинационалните банки и кредитори.
 
 
Не беше проблем и цената на електроенергията, повишила се значително след спирането на 3-и и 4-и блок на АЕЦ “Козлодуй” - особено болезнен проблем за най-бедните слоеве от българското общество.
 
 
Единственото, което действително развълнува Партията на европейските социалисти, беше отказът на България да ратифицира Истанбулската конвенция. Това събитие доведе в столицата ни най-високопоставените социалисти от Брюксел в рамките на няколко седмици: Сергей Станишев (председател на ПЕС), Франс Тимерманс (еврокомисар и първи заместник-председател на Европейската комисия), Ахим Пост (генерален секретар на ПЕС) и Зита Гурмай (Председател на Женската организация на ПЕС) [4]. По този начин българските социалисти, водени от Корнелия Нинова, бяха безсрамно притиснати да тръгнат срещу общественото мнение и да нарушат Конституцията на страната.
 
 
От всичко това научихме две неща:
 
 
1. С безусловната подкрепа на ПЕС, брюкселската бюрокрация ни притиска да приемем неща, които вредят на обикновения българин, пречат на нашето развитие и противоречат на нашите ценности.
 
 
2. Левицата се разделя на две:
 
 
От една страна - “стара” левица, която продължава да се интересува от проблемите на трудещите се, която се бори всички хора да имат равен старт в живота, която се бори против монополите, експлоатиращи обикновения човек. Доскоро това бяха идеите на водената от Корнелия Нинова Българската социалистическа партия (БСП). Това бе и причината БСП в някои прогнози да надмине ГЕРБ и да бъде на позиция, като една от най-добре представящите се социалистически партии в ЕС.
 
 
И от друга страна - “новата” или “прогресивна” левица, която се интересува основно от сексуалните, етнически и религиозни малцинства, от проблемите на нелегалните мигранти и от глобалното затопляне, чрез които иска да разруши настоящия обществен ред и да наложи нов глобалистичен световен ред. Сергей Станишев, Франс Тимерманс и Зита Гурмай са типични представители на това течение. Тази идеология почти напълно доминира социалистическите партии в Западна Европа и ПЕС.
 
 
Липсата на каквато и да е връзка с проблемите на обикновения човек обаче е причината социалистическите партии в Европа да загубят повече от половината си гласоподаватели през последните години. Например през 1998 г. социалистите бяха най-голямата партия в ФР Германия с 41%. В момента прогнозите са те да получат около 17% [5]. Положението в повечето европейски страни е сходно, като в изборите през май ПЕС се очаква да изгуби до 1/3 от местата си в ЕП [6].
 
 
Гореописаната политическа и идейна ориентация на ПЕС оголва голяма част от политическия спектър в лицето на т.нар. “работещи бедни”, които не се чувстват представени в политическия живот. Това са хора, които не желаят, а и нямат нужда да получават милостиня от някого. Хора, които искат просто никой да не им пречи да разгърнат своя потенциал. Хора, които имат нужда държавата да престане да създава нови и нови правила, поставящи ги в подчинено положение на големи фирми и организации.
 
 
В тази част на политическия спектър своето място намират все по-силно т.нар.  “популистки” партии. Техните изборни успехи предизвикват истерични реакции най-вече от установените партии вляво. Тези партии, виждайки загубата на собствения си електорат, не се свенят да плашат избирателите си със спомени за Втората световна война - само и само да забавят закономерния си провал.
 
 
Защо е важно да знаем всичко това?
 
 
След месец ще избираме нашите представители в Европейския парламент. Най-важният въпрос, който трябва да си зададем е чии интереси ще защитават нашите представители, които ще изпратим там.
 
 
Новата листа на БСП за изборите за Европейски парламент показва, че представителите на БСП биха защитавали именно тази “нова”, “прогресивна” и най-вече номенклатурна линия. За да се убедим в това е достатъчно да разгледаме план-програмите на ПЕС, развити по времето на президентството на Сергей Станишев [7].
 
 
С листа, в която на избираеми позиции присъстват личности като сегашният председател на ПЕС и потомствен политик, БСП доказа едно - грижата за обикновения човек за пореден път отстъпва пред апаратните борби в стария стил “Политбюро”. И ако номенклатурата в БСП си мисли, че хората се дразнят само от афери, свързани с апартаменти, е хубаво да напомним, че идеите на “новото” ляво (овластяване на сексуални малцинства, джендър идеология, безконтролна миграция) бяха еднозначно отхвърлени от обикновения човек в България през 2018 година.
 
 
По всичко личи, че реформата в редиците на БСП не успя и бъдещите ни евродепутати от левицата ще се занимават по-скоро с идеологически въпроси, подпомагащи кариерата им в Европа [8], отколкото с “дребнотемия”, целящи да улеснят живота на обикновения човек.
 
 
 
Така погледнато, бламирането на Корнелия Нинова от НС на БСП с кандидатурата на Сергей Станишев е сбъднатата мечта на Красимир Каракачанов (ВМРО). С избора на изтъкнати личности, като актьора Андрей Слабаков или писателя Александър Урумов, известни със своята силна обществена позиция по наболели проблеми, ВМРО има редкия шанс да бъде припознат от обикновения българин като защитник на неговите интереси.
 
 
Това е исторически шанс за ВМРО и на 26-ти май ще стане ясно дали нейната силна евролиста ще успее да направи дълбок изборен пробив, като в пълна степен се възползва от възможността, предоставена от БСП.
 
________________
 
[1]. proletarii (лат.) са безимотната прослойка в римското общество
 
 
 
 
 
 
 
[8]. Да си припомним думите на евродепутата Ева Мейдел свързващи кариерата на С. Станишев с подкрепата за Истанбулската конвенция. http://epicenter.bg/article/-Otkazat-na-BSP-da-ratifitsira-Istanbulskata-konventsiya-zastrashava-preizbiraneto-na-Stanishev-za-lider-/145068/2/0
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Още от категорията

48 коментар/a

Задграничен на 22.04.2019 в 19:32
И тук става така както става в западна Европа - левицата просто отстъпва пред популистите, но за това е виновна левицата а не някой друг. Статията и правдива, но не е оригинална.
бай Тошо на 22.04.2019 в 19:57
Нищо, което не ни е известно. Където и да се покаже Сергей има провал. Другите им статии са по-оригинални.
една на 22.04.2019 в 20:17
Статията е откровено манипулативна и тенденциозна. може би трябва да е в някаква рубрика за предизборна пропаганда.Подкрепата за Истанбулската конвенция не е единствения повод по който ПЕС се е сетила за България. Авторите подобно на Нинова определят политиката на ПЕС единствено като защита на Истанбулската конвенция.Всъщност тя е много повече. на последния форум в Мадрид се формираха идеи за връщане към корените,битка с тоталния диктат на пазарната икономика,борба с монополите, повишаване на трудовите доходи, нарастване на доходите.От години в България се провеждат различни обучения, конференции и дискусии, финансирани от ПЕС на различна тематика.Конвенцията срещу насилието над жени е само една от тях. Повдигането на този въпрос след решението на Конституционния съд е спекулативно. Фейсбук е пълен с кадри как К.Нинова и Е. Йончева правят реклама на Истанбулската конвенция.С една дума борбата на Нинова срещу нея е заради лична вендета и проява на откровено лицемерие с предизборни цели.Толкова за нейните "реформи". Някой да е чул БСП да говори за социална държава или срещу диктата на пазарната икономика? Сергей Станишев не е единственият участник в тази листа. Даже не е най- вероятно избираемият. Преди него има други хора, които няма принос към лявото. Те дори не са наясно дали са леви или- не, пък какво остава за определяне като прогресисти или традиционна левица. Дали без председателя на ПЕС тази листа щяха да получат повече гласове?Едва ли.Фокусирането върху личността на Станишев пречи да се направи далеч по-обективният извод, че БСП като партия отдавна е изоставила борбата за леви идеи. Не само защото в нейното ръководство е пълно с милионери. Ръководството на БСП няма сетива за болката на хората. Не им пука. Единственото, което искат е властта. За себе си.Даже авторите на тази статия обясняват колко лошо нещо е плана на Макрон и как ще остави хора без работа И на тях не им хрумва, че освен интересите на бизнеса, който наложиха това разбиране за плана има интереси и на шофьорите.В това отношение становището на авторите съвпада напълно със становището на К. Нинова и С. Станишев и е диаметрално противоположно на мнението на шофьорите. Никой не се впечатли, че те кръстосват пътищата за минимална работна заплата и с минимални осигуровки.Изглежда за тях няма значение, че ще почнат да измират в кабините си от изтощение.Арогантният отговор на бизнеса, за който плачат авторите заедно с К.Нинова и Станишев беше, че на който не му харесват условията може да започне работа в чуждестранна фирма, където ще му плащат по- голяма заплата и осигуровки.Това ли е вашата грижа за обикновения човек?Вие за такова ляво ли плачите?Плачете си. Няма кого да впечатлите.Ругаейки представата си за съвременните европейски леви партии, авторите проявяват същата надменност и непознаване на потребностите на днешните работници. И това разликата с автентичните леви.
Mr.George, New York на 23.04.2019 в 00:49
ВМРО?Това не онова, легендарното ВМРО.Момчета, не ме карайте да си развалям доброто мнение за вас.
observer на 23.04.2019 в 01:33
една на 22.04.2019 в 20:17, поздравления!
Кво се косите на 23.04.2019 в 07:55
Статията описва как успешния БСП модел - визирам Радев с лекота се прехвърля към ВМРО само за да спасят останките от БКПто.
Голям смях ме напушва, на 23.04.2019 в 08:46
когато разни десни партии се загрижат, че БСП не е достатъчно лява. Абе оставете бесепарите да си оправят партията, гледайте си апартаментите и терасите!
Margotina на 23.04.2019 в 09:22
От многословието на Една НПО-шка не се разбра, какво всъщност е направила ПЕС за работещите бедняци, освен някакви празни приказки и насоки за "социална държава или срещу диктата на пазарната икономика"
Санчо на 23.04.2019 в 09:58
Другарке Една! Наше момиче си, начетено пишеш и за Мадрид много знаеш! Ама да беше споменала нещо освен мадридските лакърдии като реални действия. Оценката на социалистите я дават избирателите (глей Мартин Шулц къде отиде). Джендър конвенцията, маскирана като защита на жените е единствения нормативен акт, който ПЕС (разбирай Илияна Йотова и въпросният СС) яростно пробутваше с всички средства. За това говорят хората! Що се отнася до Нинова, старите номенклатурчици я изработиха. Затова авторите са прави, който гласува за БСП, гласува за Тимерманс. Който гласува за Тимерманс, гласува за елита, не за работниците!
пролетарий на 23.04.2019 в 11:56
Да живее Тодор Живков! Номенклатурчици недни! 20 000 лева му е заплатата на Станишев! За това се бори а ние да гризем дървото!!! ТЖ щеше набързо да ви вкара в правия път!
Жеко Късогледото на 23.04.2019 в 13:28
Това малко колелце върху лявата яка на едното братче емблемата на Ротари клуб ли е, че не довиждам?
Овчар Янакиевич Премянов на 23.04.2019 в 13:31
Тези двамата или са пълни наивници да твърдят, че има "прогресивно" ляво, което се бори искрено за правата на трудещите се, или са им платили добре, за да правят PR на "здравите" сили в Столетницата.
Овчарче, на 23.04.2019 в 13:45
Нещо си недоразбрал. PR-а, който правят братята, е за ВМРО.
до "една" на 23.04.2019 в 13:51
"тоталния диктат на пазарната икономика" - що за тъпотия. Като я нямаше пазарната икономика - какви бяха заплатите ма како? Пазарната икономика способства конкуренцията, а тя е най-доброто което може да се случи на обиковенния човек. Много магазини, много продукти, много болници, много работодатели а той може да избира. Обществено здравеопазване както го иска Серго не е нищо повече от държавен монопол върху здравеопазването. Ми то цялото ни здравеопазване като заприлича на Пирогов - жална ни майка.
Bon goût на 23.04.2019 в 15:19
@ Жеко, ти - верно, недовиждаш. Ама може би и да не си виждал опъкото на копче на лекарска престилка от европейските болници.

Напиши коментар