“Трудно можем да си го представим днес, но това е страна с големи богатства, малко население, което не е разделено религиозно, това е идеалното място за всяка идеология, която иска да се развива”.

 

 

Командир Хафтар, чиито въоръжени сили държат по-голямата част от либийската територия, не подписа споразумението за прекратяване на огъня, прието от неговия съперник, Файез ал Сарадж, който е начело на “правителството на националното единство”, признато от ООН, но който контролира само столицата Триполи и нейните околности. “Никога няма да се поколебаем да дадем на превратаджията Хафтар урока, който заслужава”, предупреди Реджеп Ердоган, главният поддръжник на Сарадж, след отказа на Хафтар да подпише споразумението, наблюдавано от Москва и Анкара.

 

В очакване на срещата на върха в Берлин на 19 януари, това е най-малкото временен дипломатически неуспех за Русия, която явно е поискала твърде много отстъпки от своето протеже. Но този обрат не променя баланса на силите в Либия, където Москва и Анкара се налагат като двамата главни герои в стратегически дуел.

 

“Фигаро” обяснява причините за интереса на тези две страни, които вече са съперници и партньори в Сирия, към Либия.

 

- Горивата, основният икономически залог

 

Традиционно Либия е африканската държава с най-големи запаси от нефт - 41 млрд. барела, 9-о място в света -, разположени главно в южната част на страната. Наред с това, Либия притежава дълбоководни запаси от природен газ край бреговете си, открити преди десетина години в цялото източно Средиземноморие. На 27 ноември м. г. Анкара подписа с правителството на Сарадж споразумение за определяне на морските граници, което позволява да се “извършват колкото е възможно повече (…) съвместни проучвателни дейности”, по думите на самия Ердоган. Това споразумение предизвика силния гняв на Гърция и Кипър, които претендират за част от тези територии и смятат, че Анкара се опитва да си присвои незаконно природния газ на Средиземноморието.

 

Турция е исторически място за транзит на горива - въпрос, по който си сътрудничи с Русия -, но не е страна производител. “Извън морското споразумение, Турция се опитва от 70-те г. на миналия век да купува петрол от либийска Сахара, което би ѝ позволило да зависи по-малко от Русия в тази област”, обяснява пред “Фигаро” Джалел Харшауи, изследовател в Института Clingendael. Наред с това, Москва би погледнала с лошо око, ако Либия ѝ стане конкурент, особено в доставките за Европа, и предпочита да я направи свой партньор. “Руснаците не са единствените заинтересовани, но още през 2017 г. руската държавна компания “Роснефт” подписа предварително споразумение с националната либийска компания”, уточнява историкът Игор Делано, заместник-директор на Френско-руската обсерватория.

 

- Търговски залози

 

Горивата далеч не изчерпват всички турски и руски интереси в Либия. Като цяло действа една и съща логика: Москва, както и Анкара, залагат на възобновяване на договорите, подписани преди падането на полковник Кадафи през 2011 г., които впоследствие бяха замразени. “Турците ги оценяват на 18 милиарда. От 2000 г. с парите от петрола Либия стартира големи строителни и инфраструктурни проекти, а турците бяха първите им бенефициенти”, обяснява Джалел Харшауи. Подобни са очакванията и на Русия, която вече започна в цяла Африка мащабна офанзива, особено икономическа. С потенциалното си богатство Либия е предпочитан клиент за традиционните стоки, продавани от Москва. “Въоръжение, разбира се. Пазарът се оценява на между 5 и 10 милиарда, но Русия е също така голяма селскостопанска сила, особено в зърнените култури. Тя има нужда от нови пазари, за да продава житото си”, уточнява Харшауи и припомня, че по времето на Кадафи “бе предвиден дори проект за високоскоростен влак между Сирт и Бенгази”.

 

- Геополитически интереси

 

Икономиката не е всичко. От турска страна някои говорят за неоосманския проект на президента Ердоган. “Не харесвам много този термин, при Ердоган няма романтизъм или носталгия. Плановете му са хладнокръвни, а ла Путин”, смята Джалел Харшауи. Според него Турция, както и Египет или страните от Персийския залив, имат обща диагноза за следващите едно или две десетилетия: “Те наблюдават две съгласувани движения. От една страна, безразличието на САЩ към Близкия изток. От друга страна, липсата на външна политика и на възможности на европейските страни. Така че те смятат, че регионът има нужда от голям брат”. 

 

Главните актьори в региона гледат на Либия като на лаборатория, която може да се разпространява навсякъде. “Трудно можем да си го представим днес, но това е страна с големи богатства, малко население, което не е разделено религиозно, това е идеалното място за всяка идеология, която иска да се развива”, уточнява Джалел Харшауи. В съперничеството си с Кайро, Абу Даби или Рияд, Анкара подкрепя широко политическия ислям на “Мюсюлманските братя”. “Този път е арабската версия на турската “Партия на справедливостта и развитието” (ислямоконсервативната партия на Ердоган - б.а.). “Мюсюлманските братя” в Египет, Либия, Тунис изпитват истинско възхищение към турския президент, чийто популизъм, опиращ се на по-ниските средни класи, служи за модел”, казва още изследователят.

 

От руска страна, тези политически залози са по-маловажни. “За Москва Либия не е Сирия. Виждаме го впрочем във военния ангажимент, който е несъизмерим между двете”, аргументира се Игор Делано, който посочва обаче, че Либия би могла “да формира руски преден пост на средиземноморския фронт на НАТО”. “Разполагането на военновъздушни или военноморски съоръжения в тази страна би могло да бъде изгодно, включително като плацдарм към останалата част на африканския континент, където нараства участието на Москва в сигурността”, добаво Делано.

 

- Средство за натиск над Европа

 

Последният елемент, който оправдава интереса и на руснаците, и на турците към Либия, всъщност се отнася до Европа. Като страна в Магреба, Либия е един от главните транзитни миграционни пунктове към европейските страни. Следователно контролът над Либия означава придобиване на средство за натиск над Европа, на фона на трудните през последните години европейско-руски и европейско-турски отношения.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

7 коментар/a

фют на 17.01.2020 в 14:52
Айде франсетата да не дават акъл и да не се правят на много отворени по темата, щото имат пряка вина за разрушаването на държавността в Либия. За разлика от Франция, Русия няма колонии в Африка и няма намерение да има. За сметка на това е построила много от инфраструктурата на много държави в региона. Абсолютна наглост е, след като си предизвикал мигрантската криза в Африка, да обвиняваш Русия, че иска да я контролира, за да упражнява натиск върху Европа. Европа отдавна е изнасилена, и ново-франсетата продължават да я изнасилват на собствена територия. Даже Парижката Света Богородица знае нещо по този въпрос и си смени адреса на Рождество, като се премести там, от където камбаните на Сен Жермен л'Оксероа са дали началото на Вартоломеевата нощ на 24 август 1572. Кой изкла хугенотите тогава и на чий господ се кланят неговите наследници сега? Нотр Дам ви даде отговора.
Браво на фют! на 17.01.2020 в 16:00
Мислех да обърна внимание на читателите на безподобното лицемерие на франсетата, но фют ме изпреварил. В допълнение - бе кво стана с милиардите на Кадафи, блокирани в западни банки, включително и френски?
пулитолог на 17.01.2020 в 17:13
Оставете милиардите на Кадафи, с тях искаше да направи ефро за цяла Африка, навремето и саркози намаза като прибра няколко милиардчета. А т.н. Либия е поне три различни региони, два по крайбрежието Триполитания и Киренайка и трета в южната част пустинята беше Фейган или Фейзан, там французите искат да я "оправят", Триполитания е апетитна за Рим и Италия от оно време, а Киренайка е гръцка мечта. По времето на Кадафи пред дворците му пазяха руси "либийци" от СССР иначе той предпочиташе шатрите в пустинята особено към залива на Сирт където му е племето и сега найю-голямата рафинерия и нефтопреработвателен комплекс строена от поне 30-40 компании вкл. и от Турция. Либийците е трудно да се каже че са араби камо ли тюркоезични. Забравих стотиците тонове злато които изчезнаха яко дим след либийската "революция" когато либийците стреляха във въздуха само, а през ноща американците,британците стреляха и бомбардираха Триполи , икон.обекти и бягащите либийци . "Зелената книга" на и от Кадафи беше тяхното евангелие нещо между марксизъм-ленинизъм и накрая историята се повтори- Мусолини, ген.Ромел, Монтгомъри,Тобрук и Ал Аламейн. Историята се повтаря в същият геостратегичиски аспект.
Интересуват се, за да отмъкнат каквото е останало на 17.01.2020 в 22:58
Султанът изпрати мустакатите си еничари, готвачът на Путин Пригожин, бивш бандит и затворник, своите прочути главорези. Но е интересна картинката как братята по оръжие от Сирия воюват понежду си.
Митето на 18.01.2020 в 00:57
Интересно е защо от твърде дългия списък с държави,пряко или косвено свързани в конфликта в Либия,авторът е избрал Турция и Русия? Явно добре си е научил урока - който слушка,папка!
Сигурно защото те се бият сега на терен на 18.01.2020 в 12:51
А дългият списък хвърляше бомби отгоре преди. Просто това е актуалното.
Идеалист на 18.01.2020 в 20:02
Няколко пъти съм писал, че не добре да имаш голяма държава, малк народ и много подземни богатства, няма кк да се опазят трите неща. Народът на Либия е разделен по родове, племена, които оформят 3 региона с непълна държавност. Кадафи успя да ги обедини и да направи една светска държава, в която на религиозните водачи по онова време се казваше какво могат да казват в джемиите. Либия се е развила икономически по времетона Кадафи. По цоцилното си равитие и придобивки тя беше на нивото на редица европейски държави. Турците не са обичани твърде много от либийците' защото до 1913 са били част от Османската империя. Не обичат нито англичаните нито американците, които само са ги ограбвали. Най-много там са построили в градовете и положили основите на модерно селско стопанство италианците по времето ма Мосолини. Французите са последните пришалци, които бяха уважавани' но накрая заедно с американците разрушиха съвремената Либия. Клинтъката издаде заповедта за физическот ликвидиране на Кадафи. Кадафи беше артист, но беше и държавник и милееше за народа си, до колкото можа го извлече от пустинния живот към цивилизацият. СССР е помогнал много на Либия в икономическо и военно отношение. Русия през последните години на миналия и началото на сегашния век, нямаше такава възможност. Мисля, че намесата и там е главно от геостратегически съображения. Правителството в Триполи е компрадорско и предателско спрямо либиския народ. Генерал Хафтар е патриота и се стреми да обедини Либия, каквато беше при Кадафи. Вероятно не е харсал някой планове за подялба на родината му. Лично аз бих искал да видя Либия обединена, зашото съм живял там и това бяха най-хубавите години от живота ми. Тази страна ми даде възможност да изхраня семейството си през годините, когато в България върлуваха банди от охранители и застрахователи и ограбиха спестяванията на две поколения българи с изкуствено предизвикана хиперинфлация.

Напиши коментар