В неделя Ален Делон получи почетната Златна палма в Кан. Тази вечер със сигурност ще остане един от най-силните моменти в историята на кинофестивала.

 

 

Ален Делон се появи видимо много развълнуван. Първо на стълбите на Фестивалния дворец, а след това на сцената при получаването на наградата. Този уникален момент бе обезсмъртен от телевизионните камери и многобройните фотографи в Кан.

 

Моля да ме извините, но за мен тази вечер е повече от край на кариерата, мисля, че това е краят на един живот, заяви актьорът. 

 

Седем пъти в конкурсната програма в Кан, за първи път през 1961 г., но никога награждаван, Ален Делон се върна в словото си при получаването на наградата към дългата си кариера.

 

Това, което е много трудно, е да продължиш. Аз продължих, продължих 62 години. И сега знам, че най-трудното е да си тръгнеш. Защото аз ще си тръгна. Но не и без да ви благодаря. Тази вечер донякъде е посмъртна почит, но приживе. (…) Защото, изглежда, съм звезда. Ако съм такъв, дължа го на вас и на никой друг. Не филмите или режисьорите създават звездите, а единствено публиката. Благодаря ви от цялото си сърце!

 

Ален Делон е станал Ален Делон, без никога да е вземал уроци по актьорско майсторство: камерата е жена, която гледам в очите (…) Жените направиха моята кариера, увери актьорът.

 

От сцената на кинофестивала в Кан той неколкократно отдаде почит на режисьорите, които са го ръководели, дори и аз да имах някаква дарба, каза той с ирония.

 

Бях първа цигулка, но имах изключителни диригенти, на тях трябваше да се връчи наградата. Вземам я заради тях, в тяхна памет, каза Ален Делон.

 

 

Ален Делон с дъщеря си Анушка 

 

Развълнуван до сълзи след откъс от "Роко и неговите братя" и една прекрасна сцена с Ани Жирардо, Ален Делон разказа за снимките на "Роко" и на "Гепардът" на Висконти, една решаваща творческа среща в живота му. Лукино Висконти беше един "Караян", като Рене Клеман, добави Делон.

 

Не е нужно да се съгласявате с мен, заяви 83-годишният актьор, получавайки наградата. Но има едно нещо на света, в което съм сигурен, с което се гордея, наистина само едно нещо, това е моята кариера. Тази Златна палма ми я връчват за моята кариера и за нищо друго и затова съм горд, продължи Делон.

 

Отдавна не съм плакал толкова, призна 83-годишният актьор. И докато се канеше да напусне сцената, той се върна за последен път, обявявайки със заглушен от ридания глас: Мисля за Мирей и Роми. Мирей Дарк, която почина през 2017 г., и Роми Шнайдер, двете жени, белязали най-силно живота на Ален Делон. 

 

Сърцераздирателно сбогуване със седмото изкуство и публиката, което предизвика бурни аплодисменти.

 

 

 

По материали от френската преса

Превод: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

4 коментар/a

Мария на 21.05.2019 в 18:33
Благодаря за превода!
металург на 22.05.2019 в 19:56
Един малкото мъжкари в киното, не останаха много.
Гери на 24.05.2019 в 00:27
А бяха много (мъжкарите в киното): Жан Габен, Ив Монтан, Жан Пол Белмондо, Лино Вентура"......
Евала на 06.06.2019 в 16:29
Остарява като катедрала!

Напиши коментар